Определение № 334 от 20.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 990/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК- във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК и се развива едностранно, съгласно чл. ГПК129,ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 1508/7.ІІІ.2018 г. на Г. П. П. от [населено място], подадена против разпореждането (без номер) на Великотърновския апелативен съд от 20.ІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 355/2017 г., с което му е била върната негова частна касационна жалба (с вх. № 12908/31.Х.2017 г.) срещу определение № 223/20.Х.2017 г. на същия въззивен съд по ч. гр. дело № 335/2017 г., потвърждаващо първоинстанционно разпореждане за връщане на исковата му молба по чл. 129, ал. 3 ГПК. Оплакването на частния жалбоподател Г. П. П. е за неправилност на атакуваното разпореждане – предвид обективирането чрез него на „отказ от правосъдие” - понеже от 20 години търсел защита, но не получавал такава. Навежда доводи, че е изпълнил надлежно всички дадени му указания по повод констатирани недостатъци на върнатата му от въззивния съд частна касационна жалба. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна жалба на Г. П. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Единственото съображение на въззивната инстанция за постановяване на разпореждането й по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е било основано върху фактическата й констатация, че в пределите на дадения на П. едноседмичен срок, изтекъл в случая на датата 20.ІІ.2018 г., той не е привел частната си касационна жалба в съответствие с изискването за приподписването й от адвокат, вкл. с прилагане към нея на пълномощно за това приподписване. Констатира се и понастоящем, че въпросната частна касационна жалба (с вх. 12908/31.Х.2017 г. по описа на ОС-Плевен) носи единствено подписа на настоящия частен жалбоподател, т.е. налице е пълно неизпълнение на кумулативните две изисквания по чл. 284, ал. 2 ГПК. Изрично в титулната част на върнатата му частна касационна жалба подателят й е посочил, че не е искал предоставяне на безплатна правна помощ, което обстоятелство изключва очакването за прилагане на удостоверение за юридическа правоспособност. При тези данни по делото атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК на Великотърновския апелативен съд ще следва да се потвърди: като правилно /законосъобразно/. Като неоснователно ще следва да се преценява искането на частния жалбоподател П. делото да се гледа от съдии в наказателната колегия на ВКС, тъй като по отношение на всеки един от тримата съдии от настоящия състав на първо отделение от търговската колегия на ВКС не са налице основания по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за приемането на такъв общ отвод. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение