Определение № 7313 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6183/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Кмет на Столична община – Район „Подуяне“, против Разпореждане № 21690/01.06.2026 г., постановено от Административен съд София – град по адм. д. № 5131/2026 г. Твърди се, че разпореждането е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът подходил прекалено формално при определяне компетентността на жалбоподателя, като не била изяснена действителната вола на същия и не били съобразени релевантните обстоятелства относно процесуалното представителство. В случая била налице техническа неточност по индивидуализиране на жалбоподателя, а не липса на право на оспорване. Следвало съдът да даде указания за отстраняване на констатирана нередовност на жалбата. Когато от съдържанието на процесуалното действие можела да бъде изведена действителната воля на страната и била налице отстранима нередовност, съдът бил длъжен да предостави възможност за нейното преодоляване. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствени действия. С жалбата, подадена от Председател на Комисията по чл. 10 ал.1 от НРУУРОЖТСО е оспорено Разпореждане № 19317 от 19.05.2026 г. по адм. д. 5131/2026 г. по описа на Административен съд София – град. С оспореното пред настоящият съдебен състав разпореждане, съдът е приел, че жалбата е недопустима, като подадена от лице, което не е било страна в съдебното производство, т.е. че е налице хипотезата на чл.215, т.1 от АПК. При запознаване с материалите по делото се установява, че в производството по адм.д. № 5131/2026 г. на Административен съд София – град са участвали като жалбоподател В. Б. Х., а като ответник Кмет на район „Подуяне“ при Столична община. Председателят на комисията по чл. 10 ал.1 от НРУУРОЖТСО, депозирал жалба срещу Определение № 17313/07.05.2026 г. не е участвал в съдебното производство. Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал.1 от АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съобразно Чл. 210, ал.1 от АПК, право да обжалват решението, в случая разпореждането, имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая, първоинстанционният съдебен състав обосновано е констатирал, че страна в производството е бил кмета, а не председател на комисията по чл. 10 ал.1 от НРУУРОЖТСО. Последният не попада в кръга на лицата, посочени в ал. 2 на чл. 210 от АПК спрямо които разпореждането има сила, макар и да не са участвали в делото, тъй като не са налице данни или твърдения, че съдебният акт е неблагоприятен за него в съответното му длъжностно качество. Неоснователни са твърденията, че при преценка на допустимостта на оспорването, първоинстнационният съдебен състав е подходил формално. В закона липсва задължение и възможност за съда по свое усмотрение да тълкува действителната воля на жалбоподателя, още по-малко да променя своеволно лицето, от името на което е подадена жалба на база изложените по същество доводи и твърдения. Не е било необходимо и възможно оставяне на жалбата без движение за отстраняване на нередовност, тъй като не е налице неяснота, която може да бъде изяснена по реда на чл. 158 от АПК. Жалбоподателят е ясно и еднозначно посочен и това не е страната в производството, а административен орган, който не е участвал в същото под каквато и да е форма. Не са налице данни за ограничаване на защитата и достъпа до съдебен контрол на страната в производството – кмета на район „Подуяне“ при Столична община. Няма данни да са ограничени правото и възможността му да оспори процесното разпореждане, ако е преценил, че то е неблагоприятно за него. Твърдяната съдебна практика е неотносима към настоящото производство, тъй като тя касае преценка на съдържанието на процесуални действия на страната в производството, а не на трето неучастващо лице, каквото се явява председателя на комисията по чл. 10 ал.1 от НРУУРОЖТСО. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.