Определение № 83 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 889/2009 г.

Производството е по чл. 304 ГПК от 2007 г.. Образувано е по „искова молба по чл. 303, ал. 1 ГПК”, подадена от З. З. И. чрез адв. Н. По съществото си тя е молба за отмяна на влязло в сила решение № 94/26.04.2007 г., постановено по гр.д. № 701/2006 г. от Районен съд – Омуртаг. С него съдът е уважил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от С. И. Т. против П. И. М. З. З. И. твърди, че е „заинтересовано лице” по спора, тъй като имотът, предмет на предварителния е бил възбранен и поради това обещателя по него П. М., не е негов изключителен собственик. Представени са доказателства, че по висящо дело, образувано по искове с правно основание чл. 59 ЗЗД чл. 45 ЗЗД, чл. 31, ал. 2 ЗС е допуснато обезпечение в полза на З. И., действаща чрез пълномощника си С. С. чрез възбрана на същия имот, собственост на П. М. Съдебният състав на Върховния касационен съд намира, че молбата е по чл. 304 ГПК и същата е просрочена. Видно от разпореждане № 8/06.01.2009 г., постановено по гр.д. № 1/2009 г. на РС – Омуртаг в производство по чл. 553 и сл. ГПК решението, чиято отмяна се иска е било известно на молителя от 09.12.2008 г. Молбата е подадена на 30.04.2009 г., което е след тримесечния преклузивен срок, уреден в чл. 305, т. 5 ГПК. Тя се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. По изложените съображения и на осн. чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът