Определение № 212 от 01.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 17/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на С. Д. С. ,Т. С. Д. и З. Н. Д. чрез адв. Св. Е. при АК Шумен срещу определение №99 от 21.02.2012г по ч гр.д. 54/2012 г на Окръжен съд [населено място], с което е оставено без разглеждане, като просрочено, възражението на настоящите жалбоподатели като наследници на длъжника по изп. дело № 20103630400511 по описа на ДСИ при ШРС за спиране на изпълнението по реда на чл. 250 ал.1 ГПК (отм) и производството по делото е прекратено В частната жалба се изтъква ,че определението е неправилно .Въз основа на един и същ изпълнителен лист са били образувани няколко изпълнителни дела, по всяко от тях законът предвижда връчване на покана за доброволно изпълнение, а следователно и възможност за спиране по реда на чл. 250 ГПК (отм),тъй като срокът за възражението е законоустановен - от връчването на поканата(П.). Незаконосъобразно е прието ,че възражението може се упражни единствено в срока след връчване на първата покана за доброволно изпълнение, а последващите покани връчени по новообразувано изпълнително дело (в случая трето по ред)за същото вземане, лишават длъжника от възможността, поради изтекъл срок .Подобно третиране на страните в изпълнителния процес е неравнопоставено. В отговор ответникът по жалбата Т. - Шумен ЕАД оспорва същата. Определението е правилно ,редът за защита на длъжниците не е избраният от тях. Частната жалба е допустима по реда на 274 ал.2 от ГПК, както изрично е приел в случая ВКС ІІІ г.о с определение №3/ 04.01.2013г по ч. гр.д.650/2012г. По същество частната жалба е неоснователна. Изводът за еднократност спрямо възможността длъжник в изпълнителния процес да упражни възражението по чл. 250 ал.1ГПК (отм) с оглед на момента, в който му е връчена поканата за доброволно изпълнение ,следва от материалноправното естество на възражението, което законът обвързва със срок предвид узнаването от страна на длъжника, че основателно оспорвано от него вземане се събира принудително на несъдебно изпълнително основание.Законът регламентира срок, като необоримо свързва узнаването с върчването на поканата за доброволно изпълнение, от което не следва ,че самото изпълнително действие поражда основание за възражението.Именно поради това и при положение, че въз основа на един и същ изпълнителен лист за едно и също вземане, последователно са били образувани различни изпълнителни дела от кредитора, при които е спазено изискването за връчване на нова покана за доброволно изпълнение, нито длъжникът, нито неговите наследници, обвързани с правните последици на действия или бездействия на праводателя си в хода на принудителното изпълнение и подчинени на правилото на чл. 326 ал.2 ГПК (отм), могат да упражнят отново възражение по реда на чл.250 ал.1 ГПК (отм)., като се позовават на нов срок за него, по аргумент от връчената им П.. Ето защо следва да се сподели направения от въззивния съд извод ,че депозираното на 09.11.2011г. възражение на жалбоподателите като наследници на длъжника по изп. дело № 20103630400511 по описа на ДСИ при ШРС, макар да е в постъпило в седмодневен срок от връчване на поканите до тях, е просрочано е оглед връченото П. на наследодателя им с дата 03.02.2005г. Броят на образуваните изпълнителни дела въз основа на същия изпълнителен лист в случая е факт без правно значение,тъй като не променя началото на законоустановения срок за упражняване на възражението по чл. 250 ал.1 ГПК (отм). Още повече, първоначалният длъжник вече е оспорил вземането с иск по чл. 254 ГПК (отм) и е било постановено решение №1002 от 13.10.2005г на ШРС, влязло в сила. Съобразно решението е било пристъпено към изпълнение съгл. чл. 462 ГПК (отм) в тази част, за която изпълнителният лист не е обезсилен. Оспорване на вземането, основано на последващи факти като изткъл срок, бил той давностен или с преклудиращо права на взискателя значение, длъжникът може да упражни било по исков ред, било като обжалва действията на съдебния изпълнител ,ако счита същите за процесуално недопустими или неправилни. Обжалваното определение е законосъобразно. Воден от горното Върховният касационен съд ІІІ г.о,