Определение № 4970 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „КСК-1“ЕООД, чрез процесуален представител, против определение №2061/05.03.2025г., постановено по адм. дело №118/2025г. по описа на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и противоречащо на фактическата обстановка. Подробни съображения излага в частната жалба. Моли за неговата отмяна и връщане делото за разглеждане жалбата по същество. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство – Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба. Моли за оставяне на обжалваното определение в сила. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество и предвид извършената служебна проверка на осн. чл.218, ал.2 АПК е неоснователна. С обжалваното определение АС-Бургас е оставил без разглеждане жалба на „КСК-1“ ЕООД против мълчалив отказ на Зам. ИД на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2023г. с УИН 0203082371153, подадено от дружеството, като процесуално недопустима, а производството по делото е прекратено на осн. чл.159, т.1 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане следва задължително да приключи с издаване на изричен акт-уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за изплащане сума, съответно размера на наложените намаления или санкции. Съдът е счел, че преди приключване на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които не е определен срок за извършването им, изричен акт не може за бъде постановен, защото той е в резултат на автоматични проверки извършвани чрез ИСАК. АС-Бургас е достигнал до извод, че в случая при неприключили административни проверки липсва формиран мълчалив отказ и следователно годен за обжалване пред съд ИАА. Определението е правилно като краен резултат. В случая подаденото общо заявление за подпомагане от 23.05.2023г. (заявление УИН 0203082371153 от 18.07.2023г.) на земеделския производител /ЗП/ е за подпомагане за кампания 2023г. за 9 интервенции по чл.1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, след влизане в сила на Глава пета „Прилагане на стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023“ (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023г.). Към датата на заявлението за подпомагане е приложима редакцията на разпоредбата на чл.52 чл.2, ал.2 ЗПЗП, според която производствата по ал. 1 /за подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план, Държавен фонд "Земеделие" или Управляващият орган на Стратегическия план/ се администрират чрез системата по глава трета, съгласно ал.4 на чл.52 изр. първо ЗПЗП безвъзмездната финансова помощ по ал.1 се предоставя с административен акт или с административен договор. Към тази дата предвидени срокове за произнасяне на АО по този вид заявления се съдържа в чл.44, § 2 на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013, според която разпоредба държавите членки гарантират, че плащанията по интервенциите и мерките, посочени в член 65, параграф 2, се извършват най-рано на 1 декември и най-късно на 30 юни на следващата календарна година. Подобна е уредбата относно плащанията към бенефициерите, предвидена в Член 75, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (отм., в сила от 01.01.2023 г.), а именно: 1. Плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Плащанията през този период се извършват най-много на две вноски. По съединени дела С-160/21 и С-217/21 на СЕС, с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Велико Търново (България), е налице решение на Съда (девети състав) от 28 април 2022 година. С решението е прието следното: Член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. С оглед идентичността на правилата възприети в чл.44, §2 от Регламент (ЕС) 2021/2116, приложимо е цитираното решение на Съда (девети състав) от 28 април 2022 година по съединени дела С-160/21 и С-217/21, като предвид разпоредбата на чл.633 ГПК вр. чл.144 АПК, и по аргумент от чл.267, ал.2 ДФЕС, според която даденото тълкуване в Решението на СЕС е обвързващо за националните юрисдикции, трябва да се приеме, че непроизнасянето в срок на компетентния орган по подадено заявление за финансово подпомагане по интервенции, не формира мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК. Този извод се налага за конкретното административно производство, което е било висящо без произнасяне на административния орган по заявлението на ЗП за периода от 23.05.2023г. до 08.10.2024г., когато с §3 от Закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители (Обн. ДВ. бр.85 от 8 октомври 2024г., в сила от 08.10.2024г.), е изменена разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗПЗП, която придобива следната редакция: „Индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл.52, ал.1, т.1, се издават в срок до 31 декември на годината, следваща годината на подаване на заявления за подпомагане.", като с §12, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (Обн. ДВ. бр.85 от 8 октомври 2024г., в сила от 08.10.2024г.), е въведен срок от 7 месеца от влизането в сила на този закон за произнасяне на АО по заявленията на ЗП за кампания 2023г., в хипотезите, когато с индивидуалните административни актове за кампания 2023г., се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл.52, ал.1, т.1 ЗПЗП. За пълнота на изложението се отбелязва, че съобразно прочита на приетите със Закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители (Обн. ДВ. бр.85 от 8 октомври 2024г., в сила от 08.10.2024г.) цитирани по-горе разпоредби, ИАА по заявлението на частния жалбоподател за кампания 2023г. за евентуален отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ е трябвало да бъде издаден до 08.05.2025г., а жалбата на „КСК-1“ЕООД против мълчалив отказ на Зам. ИД на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2023г. с УИН 0203082371153, е подадена на до АС-Бургас на 23.01.2025г., т.е. преди законоустановения срок за произнасяне от АО по инициираното от ЗП на 23.05.2023г. административно производство за подпомагане, в хипотеза на отказ. С оглед горното крайният извод на АС за оставяне без разглеждане жалбата на дружеството по обжалване на мълчалив отказ и прекратяване производството по делото на основание чл.159, т.1 АПК е верен, при което обжалваното определение трябва да се остави в сила като постановено при липса на визираните от частния жалбоподател отменителни основания. Съобразно изхода на спора „КСК-1“ЕООД следва да бъде осъдена заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за настоящото производство в размер на 100лв. –юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение