Определение № 3625 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2338/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Г. А. А. за отмяна на определение № 996/15.04.2024 г. по ч.гр.д. № 542/2024 г. на Окръжен съд – Бургас. Ответникът „Булукрайн – ММ“ ЕООД възразява, че молбата е недопустима, евентуално – неоснователна. Претендира разноски. Според изходната позиция, на която се основава нормативното тълкуване в т. 2, 3 и 6 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, само влезлите в сила решения, които пораждат сила на пресъдено нещо, са допустим предмет на отмяна по извънредния способ в глава XXIV ГПК. В т. 6 от тълкувателното решение се прие, че от влезлите в сила определения допустим предмет на отмяна е само определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Обяснението е в това, че влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК поражда близки последици до силата на пресъдено нещо. В т. 10 от тълкувателното решение се прие, че е недопустима молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК. С молбата, по която е образувано настоящото дело, се иска отмяна на определение, с което въззивният съд е отменил определение № 6993/08.12.2023 г. по гр.д. 7362/2023 г. на Районен съд – Бургас за допускане на обезпечение на исковете, предявени по това дело при условията по чл. 439 ГПК от Г. А. А. срещу „Булукрайн – ММ“ ЕООД. В молбата посочено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано единствено с оплаквания за неправилност на въззивното определение, което като необжалвано е влязло в сила на датата, на която е постановено. Настоящият състав намира молбата за недопустима. Първо, въззивното определение не поражда сила на пресъдено нещо, нито сходни правни последици. Второ, в молбата са развити съображения за неправилност, които Върховният касационен съд няма правомощие да разгледа. Пречката произтича от т. 10 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, но и от чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, която предвижда, че при различни предпоставки – по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, и по различен ред – по чл. 274, ал. 3 ГПК, пред Върховния касационен съд се обжалва само определение, с което въззивен съд е отменил първоинстанционното определение и е допуснал обезпечение на иска. Въпреки изхода на делото претенцията на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователна. С договора от 06.06.2024 г. той е натоварил с процесуално представителство адвокатско дружество, което няма седалище в държава - членка на Европейския съюз, и за което обективното право не допуска да представлява ответника пред националния съд. Поради това уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е разноска, която остава в тежест на ответника. Тя няма за причина поведението на молителя, сезирал Върховния касационен съд с недопустимата молба за отмяна. Причината е в поведението на ответника, натоварил със защитата си адвокатско дружество, за което законът не допуска да я проведе. При тези мотиви, съдът