Определение № 485 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 442/2011 г.

Производството е по член 274 ал.2 изр.първо от ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от Г. И. Б. от [населено място] против определение №1983/14.07.2011г. на Пловдивски окръжен съд,VІ гр.с.,постановено по в.гр.д.№942/2011г. по описа на същия съд,с което е осъден Г. И. Б. да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция по подадена от него жалба с вх.№7842/05.04.2011г. в размер на 102 лева. В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.Излагат се доводи,че дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба в размер на 109,20 лева е заплатена с платежно нареждане от 16.02.2011г. При извършената проверка касационният съд установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е основателна. По подадената въззивна жалба с вх.№7842/05.04.2011г. от Г. И. Б.,чрез Пловдивски районен съд до Пловдивски окръжен съд, срещу решение по гр.д.№5413/2010г. по описа на Пловдивски районен съд,ХVІІгр.с.,е образувано в.гр.д.№942/2011г. по описа Пловдивски окръжен съд. С разпореждане от 27.01.2011г. на съда въззивната жалба е оставена без движение до внасяне на 109,20 лева държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд,в седмодневен срок.На жалбоподателя Б. е било изпратено съобщение,чрез адвокат С. Ф. М.,негов пълномощник/лист 6 от делото/,с което е уведомен,че въззивната му жалба е оставена без движение до внасяне на 109,20 лева държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд в едноседмичен срок,което съобщение е било връчено лично на пълномощника му адвокат М. на 10.02.2011г. В. производство е приключило с решение №842/07.06.2011г. на Пловдивски окръжен съд,V- гр.с.постановено по горното дело,като след постановяването му, с определението,предмет на настоящата частна жалба, въззивният съд е констатирал,че не е събрана дължимата държавна такса по подадената от Г. Б. въззивна жалба,която за разлика от определената от районния съд,въззивният съд е намерил ,че възлиза на 102 лева,които е следвало да се внесат по сметка на Плодвиски окръжен съд,поради което е осъдил Г. Б. да заплати тази сума,представляваща дължима държавна такса по въззивната му жалба по сметка на Пловдивски окръжен съд. Въпреки че не е бил представен документ за внесена държвана такса пред въззивния съд,последният е разгледал подадената от Г. Б. въззивна жалба и е постановил решението си.Видно от приложената на лист 113 от гр.д.№5413/2010г. по описа на Пловдивски районен съд,молба от пълномощника на ищеца Б.,адвокат С. М.,постъпила на 18.02.2011г.,е поискано освобождаване на платената държавна такса,като със същата е приложено платежно нареждане от 16.02.2011г.,от задължено лице Г. Б.,с преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета по сметка на получателя Окръжен съд Пловдив,да се плати сумата 109,20 лева-държавна такса по жалба по гр.д.№5413/2010г.,по която молба Пловдивски районен съд се е произнесъл с разпореждане и я е оставил без разглеждане,тъй като таксата е внесена по сметка на Пловдивски окръжен съд и следва да се отнесе до него такова искане.Следователно,жалбоподателят Б. в дадения му от съда едноседмичен срок е изпълнил указанието на въззивния съд да внесе дължима държавна такса в размер на 109,20 лева,но пълномощника на последния адвокат М.,не е представила този документ-вносна бележка пред въззивния съд,като няма данни че последната е му е била освободена и върната. С оглед на горепосоченото се установява,че по сметката на Окръжен съд Пловдив,във връзка с подадената от Г. Б. въззивна жалба против решение по гр.д.№5413/2010г. по описа на Пловдивски районен съд,е постъпила първоначално определената от съда дължима държавна такса в размер на 109,20 лева,съгласно вносна бележка от 16.02.2011г. на И. П.,която обаче не е приложена по въззивно дело,поради което съдът е постановил определението,предмет на настоящата частна жалба.След като по сметката на Окръжен съд,във връзка с подадената въззивна жалба е постъпила дължима държавна такса,дори и в размер над определения в обжалваното определение от 102 лева,то задължението на жалбоподателя по редовността на въззивната жалба,а именно заплащане на дължима държавна такса е било изпълнено на 16.02.2011г. и с настоящото определение е осъден отново да заплати дължима държавна такса по разгледаната от съда въззивна жалба,поради което така постановеното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд