Определение № 12544 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2024 г.

Производството е по чл.197 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на М. В. Р. от гр. Бургас, [адрес], чрез адв. А. Икономов, против Решение по т. 38.1 по протокол № 28 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД НА КРБ (обн. ДВ бр. 106/22.12.2023 г.), проведено на 25 юни 2024г, с което е прекратено участието на М. В. Р. – прокурор в Районна прокуратура – Силистра в конкурс за първоначално назначаване в районните съдилища, обявен с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 43/19.12.2023г и обн. ДВ бр.1/02.01.2024г, поради недопустимост и липса на правно основание за участие в конкурса. Оплакванията, развити в жалбата са, че обжалваното решение на Съдийската колегия на ВСС е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по оспорването - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, в приложено по делото възражение оспорва основателността на жалбата и поддържа становище за отхвърлянето й. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на административното производство от фактическа страна е установено следното: С решение по протокол № 43/19.12.2023г. на Съдийската колегия на ВСС, обнародвано в ДВ бр.1/02.01.2024г. е обявен конкурс за първоначално назначаване на 40 свободни длъжности “съдия” в районните съдилища. Със заявление вх.№ ВСС-775/16.01.2024г. М. Р. е подала документи за участие в конкурса за първоначално назначаване на 40 свободни длъжности “съдия” в районните съдилища. С решение по Р-1 - т.1.4. на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ към СК на ВСС по протокол № 3/29.01.2024г. КАК е утвърдила списъци с допуснати и недопуснати кандидати в процесния конкурс. Няма спор между страните, че към този момент КАК не е взела решение, че кандидатурата на М. Р. е недопустима и нейното име фигурира под номер 309 в списъка с допуснатите кандидати. Жалбоподателката Р. се е явила на писмен и на устен изпит, и с бал 11,15 е класирана на 50-то място в извършеното от конкурсната комисия класиране. Не се спори също така, че Р. е встъпила в длъжност прокурор в Районна прокуратура - Силистра на дата 01.08.2022г. и към момента на подаването на документи за участие в конкурса за първоначално назначаване, а също така и при изготвеното класиране същата е действащ магистрат от съдебната система. Въпросът за допустимостта на участието на жалбоподателката Р. в конкурса за първоначално назначаване на длъжност съдия в районните съдилища е бил повдигнат за пръв път от страна на административния ръководител на РП-Силистра по т. 71 от протокол на СК на ВСС № 22/14.05.2024г., когато точката е отложена за разглеждане по същество. Впоследствие, с решение по т.Р-15 на КАК към СК на ВСС от протокол № 20/24.06.2024г., КАК е предложила на СК на ВСС да прекрати участието на М. Р. – прокурор при РП - Силистра в конкурса за първоначално назначаване в районните съдилища, поради недопустимост и липса на правно основание за участие в конкурса. Като мотиви в тази насока са изложени доводи, че Р. заема длъжността прокурор в Районна прокуратура - Силистра и заемането на магистратска длъжност към момента на назначаването по конкурс за първоначално назначаване е юридически факт, който изключва правото й да продължи участието си в конкурса. За действащите магистрати с чл.189 ал.4 от ЗСВ законодателят е предвидил друг ред за кариерно развитие - а именно конкурс за преместване или конкурс за повишаване. Въз основа на решението на КАК, която е предложила на СК на ВСС проекта си за решение, СК на ВСС с оспореното решение по т.38.1. по Протокол № 28 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД НА КРБ (обн. ДВ бр. 106/22.12.2023 г.), проведено на 25 юни 2024г., е прекратил участието на М. В. Р. – прокурор в Районна прокуратура – Силистра в конкурс за първоначално назначаване в районните съдилища, обявен с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 43/19.12.2023г и обн. ДВ бр.1/02.01.2024г., поради недопустимост и липса на правно основание за участие в конкурса. На заседанието са присъствали общо 9 от членовете на СК и за решението са гласували единодушно всички 9 присъстващи членове на СК на ВСС, съгласно чл.33 ал.4 и чл.34 ал.1 ЗСВ. Решението е мотивирано, съгл. чл.34 ал.3 от ЗСВ с изказванията на членовете на колегията - Вероника Имова и Георги Чолаков. При тези фактически констатации, жалбата на Р. се явява неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение по т. 38 .1 по Протокол № 28 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД НА КРБ /обн. ДВ бр. 106/22.12.2023 г./, проведено на 25 юни 2024г., с което е прекратено участието на М. В. Р. – прокурор в Районна прокуратура – Силистра в конкурс за първоначално назначаване в районните съдилища, обявен с решение на СК на ВСС по протокол № 43/19.12.2023г. и обн. ДВ бр.1/02.01.2024г., поради недопустимост и липса на правно основание за участие в конкурса, е валиден административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Спазени са изискванията за наличие на кворум и мнозинство, при явно гласуване в съответствие с изискванията на чл.33 ал.4 и чл.34 ал.1 от ЗСВ. От присъстващите 9 члена на СК на ВСС за решението са гласували всички, като не е имало гласували „против“. Решението е мотивирано, съгл. чл.34 ал.3 от ЗСВ с изказванията на членовете на колегията - Вероника Имова и Георги Чолаков. Процедурата за провеждане на конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт е законодателно уредена в глава втора "Статут на съдиите, прокурорите и следователите", раздел II "Конкурс за младши съдии и прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт" в ЗСВ. Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗСВ, Комисията по предложенията и атестирането извършва проверка по документи и допуска до участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181 от закона. Нейното решение, обективирано в списъците на допуснатите и недопуснатите до участие в конкурса кандидати, се обявява на интернет-страницата на Висшия съдебен съвет, като се посочва и основанието за недопускане - чл. 182, ал. 2 и 3 от ЗСВ. Действително, КАК с решението си по протокол № 3/29.01.2024г. е допуснала до участие в конкурса за първоначално назначаване на длъжност „съдия“ в районните съдилища жалбаподателката М. Р.. При провеждането на конкурс за първоначално назначаване законодателят е възложил на Комисията по предложенията и атестирането правомощието да извършва проверка и да допуска/недопуска до участие в конкурса кандидатите, т. е. по силата на изрична законова норма Комисията има компетентност да взема решения, с които да разреши по задължителен за адресатите начин материалноправния въпрос - отговаря ли съответният кандидат на законовите изисквания. Тези решения директно рефлектират в правната сфера на кандидатите и засягат техни права и законни интереси. Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗСВ, в конкурс за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът. Обективните изисквания за кандидатите са: висше образование по специалност "Право"; придобита юридическа правоспособност; необходими нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; кандидатът да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията; да не е дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт; да не страда от психично заболяване. Доколкото в настоящия казус става въпрос за конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, то към момента на предложението на КАК към СК на ВСС по реда на чл.186 а от ЗСВ комисията е следвало да съобрази и обстоятелството, че допуснат и класиран в конкурса кандидат – М. Р. има качеството на действащ магистрат - прокурор в РП Силистра /за което обстоятелство е била надлежно сезирана и от административния ръководител на РП - Силистра/, поради което и единственото му кариерно развитие би било чрез конкурс за повишаване в длъжност или в конкурс за преместване в органите на съдебната власт, съгласно чл.189 ал.4 ЗСВ, но не и чрез конкурс за първоначално назначаване, съгласно чл.176 ал.1 т.1 и т.2 ЗСВ за първоначално постъпване в съдебната система на лица, които не са действащи магистрати. На практика същото значение има и разпоредбата на чл.181 ал.3 ЗСВ, която поставя ограничение за участието в конкурс за младши съдии и прокурори, както и в конкурс за първоначално назначаване на онези кандидати, които вече имат качеството магистрати, а безспорно е, че жалбоподателката Р. е била назначена на длъжността прокурор в РП Силистра след успешно участие в конкурс за първоначално назначаване, съгласно протокол № 19/25.05.2022г на ПК на ВСС, и е встъпила в длъжност на 01.08.2022г. Ето защо, спрямо жалбоподателката Р. съществува правна пречка пред участието й в конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, доколкото за нея стои открита възможността по чл.189 ал.4 от ЗСВ. Оспореното от жалбоподателката решение е прието от СК на ВСС в границите на нейната компетентност. Решението е в съответствие с целта, за която тази компетентност е предоставена на Съдийската колегия и при вземането на оспореното решение кадровият орган е спазил и правилата на чл. 6, ал. 1, 2 и 5 от АПК. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него - неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на ВАС