Определение № 3868 от 30.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2814/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №10783/10.06.2024г. на адв. М. Р., процесуален представител на К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П., срещу определение №2390/13.05.2025г., постановено по гр. д. №4027/2023г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, с което е върната касационната им жалба срещу въззивно решение №90/13.04.2023г. по в. гр. д. №296/2022г. на Сливенския окръжен съд и е прекратено производството по гр. д. №4027/2023г. по описа на Върховния касационен съд. Според касаторите неправилно съдът е върнал касационната жалба поради невнасяне на определената държавна такса за разглеждането й по същество. Твърдят, че съобщението с указанията за внасяне на държавната такса не е било връчено лично на процесуалния представител на жалбоподателите, доколкото върху върнатия отрязък от съобщението от адв. Р. не е положен саморъчно изписан подпис, а такъв от печат с мастило. Излагат, че такъв печат се съхранява в кметство [населено място] с цел да се ползва за някои документи, свързани с читалището, което се обслужва правно от адв. Р., както и върху някои призовки и съобщения, но само при спешност и след изрично дадено от адв. Р. съгласие. Процесуалният представител на жалбоподателите заявява, че не потвърждава получаването на съобщението с указанията за внасяне на държавната такса, същите не са надлежно връчени на адв. Р., поради което срокът за изпълнението им не е започнал да тече. Поискано е и назначаването на съдебно-почеркова експертиза за да се установи дали подписът в приложената по гр. д. №4027/2023г. по описа на ВКС разписка от дата 23.04.2025 г. е положен от адв. Р.. Ответните страни по частната жалба Д. Б., Х. Б. и М. Б., чрез депозирания от тях отговор, изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение за връщане на подадената от касаторите К. П., Р. П. и М. П. касационна жалба, съставът на Второ отделение при Гражданска колегия на ВКС е приел, че до изтичане на предоставения за това срок касаторите не са внесли държавната такса от по 25 лв. от всеки един от тях, общо 75 лв., дължима за разглеждане на жалбата съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдебният състав е констатирал, че съобщението с указанието за внасяне на таксата в едноседмичен срок от уведомяването, е редовно връчено на 23.04.2025г. на пълномощника на касаторите - адв. Р., но до изтичането на срока на 30.04.2025 г. по делото не са постъпили данни за внасяне на таксата. За да се произнесе по основателността на частната жалба, настоящият касационен състав съобрази следното: Принципно за порочна следва да се приеме практиката за полагане на подпис по начина, описан в жалбата доколкото дава възможност на процесуалния представител да потвърждава получаването на съдебни книжа само когато това е изгодно за него или представлявания. Подобна хипотеза може да бъде определена и като злоупотреба с права, още повече като се има предвид, че в хода на цялото производство получаването на съобщенията, съответно оформянето на разписките е било извършвано именно по такъв начин. По основателността на жалбата обаче следва да бъде съобразено, че върху съобщението, съдържащо указание за внасянето на държавна такса липсва подпис, положен от връчителя, чрез който се удостоверява датата и начина на връчване съобразно разпоредбата на чл. 44, ал.1 ГПК. Само отрязък от съобщението, отговарящ на утвърдения образец и оформен по предвидения в закона ред, представлява официален документ, надлежно удостоверяващ датата и начина на връчване на съобщението. Доколкото съобщението по настоящото дело не е оформено по предвидения в процесуалния закон ред, то не може да се направи безспорен извод за законността на всички действия във връзка с връчването, и по-точно, че съобщението е било връчено лично именно на посочения в него адресат. Предвид което не може да се приеме, че срокът за изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса е започнал да тече на 23.04.2025г. и съответно е бил изтекъл на 30.04.2025г. Поради това, определението на Върховния касационен съд, II г.о. по гр. д. №4027/2023г., с което касационната жалба е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъде отменено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,