Определение № 4370 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на А. Костов, чрез процесуалния му представител адв. Б. Дончева, против определение № 694 от 22 януари 2024 г., постановено по адм. дело № 51/2023 г. на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани от ответника Общински съвет Пловдив чрез неговия представител. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на А. Костов срещу решение № 521 от 24 ноември 2022 г. на Общински съвет Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на ОУП гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта, засягаща ПИ с идентификатор 56784.524.621 по КККР на гр. Пловдив, находящ се в кв. „Колодрума“ гр. Пловдив. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на А. Костов против решение № 521 от 24 ноември 2022 г. на Общински съвет Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на ОУП гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта, засягаща ПИ с идентификатор 56784.524.621 по КККР на гр. Пловдив, като недопустима. Решаващият съд е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване, тъй като не са налице условията, предвидени в хипотезата на чл. 127, ал. 13 ЗУТ. Определението е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 127, ал. 12 ЗУТ предвижда възможността ОУП да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ в 14-дневен срок от обнародването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Съгласно чл. 127, ал. 13 ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Предвид естеството на конкретния административен акт - общ устройствен план, който съгласно чл. 103 ЗУТ определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, и предвид характера на цитираната правна норма на чл. 127 от ЗУТ, определяща кръга от лица с правен интерес, същата не може да бъде тълкувана разширително. В настоящия случай с оспореното решение № 521, взето с протокол № 22 от 24 ноември 2022 г. на Общински съвет Пловдив, е одобрен окончателен проект за изменение на ОУП на град Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане. Оспорването е за частта относно собственият на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор 56784.524.621 по КККР на гр. Пловдив. Видно от представения по делото нотариален акт, жалбоподателят Костов притежава обект в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.524.621 по КККР на гр. Пловдив, но няма право на собственост в поземлен имот с идентификатор 56784.524.621 - предмет на делото по смисъла на чл. 218 ЗУТ. В тази връзка неправилен и необоснован е изводът на Административен съд Пловдив, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 127, ал. 12 вр. ал. 13 ЗУТ, а именно - не е вярна е констатацията, че А. Костов не е собственик на недвижим имот, непосредствено засегнат от предвижданията на ОУП с оглед наличие на активна легитимация за обжалването му. Законодателят изрично е предвидил, че право на жалба срещу ОУП имат собствениците на недвижимите имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Жалбоподателят е собственик на имот, предмет на изменението на ОУП, но имотът му не е е засегнат по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ. Неоснователни са и доводите, че съдът не е обсъдил доводите за нищожност, доколкото съдът би имал задължение да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, вкл. и за нищожност, единствено при наличие на правен интерес от подаване на жалбата, какъвто в настоящия случай безспорно липсва. На следващо място, видно от приетите по делото две заключения по допуснатите СТЕ, безспорно се установи, че за процесния имот няма предвидени от ОУП 2022 г. ограничения на собствеността по смисъла на чл. 127 ЗУТ. Неоснователни са и доводите на частния жалбоподател относно противоконституционност на обжалваното определение. Правният интерес от обжалване на един административен акт следва да е пряк и непосредствен, а по отношение обжалването на общ устройствен план законодателят е предвидил допълнителни изисквания при определяне кръга на лицата с право на жалба, като нито едно от тези изисквания не е налице в конкретния случай. Чл. 120, ал. 2 от Конституцията изрично предвижда, че гражданите и юридическите лица имат право да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Не само че конкретният административен акт не засяга жалбоподателя, но и законът изрично е посочил, че този вид административни актове могат да бъдат обжалвани само от конкретно и стриктно определен кръг лица, сред които жалбоподателят в конкретния случай не е. Направените доказателствени искания в настоящия случай са недопустими, доколкото дори и да са налице аудио записи от проведените съдебни заседания, жалбоподателят не се е възползвал от правото си да иска поправка на протоколите от съдебните заседания, поради което същите обвързват страните и съдържанието им не може да бъде оспорено след изтичане на преклузивния седемдневен срок. Дори и това да е възможно, безспорен факт е липсата на правен интерес у жалбоподателя от оспорване на общ устройствен план, поради което подобни доказателствени искания са неотносими към спорния въпрос за правния му интерес. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Общински съвет Пловдив следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, доказани по своя размер и платими от жалбоподателя.