Определение № 8917 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба (именувана „касационна частна жалба“) на „Астелс“ АД, представено от адв. Славов, срещу разпореждане № 22311/03.06.2026 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. № 10352 по описа за 2025 г. в частта, с която е отхвърлено искането на дружеството за издаване на изпълнителен лист. Позицията на частният жалбоподател е за заявено с писмената му молба пред АССГ искане за издаване на обратен изпълнителен лист за изпълняемо право, което не е удовлетворено по реда на чл. 129, ал. 5 ДОПК, макар да е подал нарочна молба до Столична община на 18.05.2026 г. Търсената защита е за отмяна на обжалваната част от разпореждането и за издаване на обратен изпълнителен лист за сочените вземания. С обжалваното разпореждане е постановено издаването на изпълнителен лист в полза „Астелс“ АД, съгласно диспозитива на решение № 909/08.01.2026 г. по адм.д. № 10352/2025 г. по описа на АССГ за сумата в размер на евровата равностойност на 4 664.18 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред ВАС и пред първата инстанция. Отхвърлено е искането за издаване на изпълнителен лист в останалата част, съответстваща на отменената част от ревизионен акт № СФД23-РД77-189/06.11.2023 г., издаден от длъжностни лица с функциите на органи по приходите от Столична община – за сумата 26 309.13 лева, както и за сумата 448, 17 евро – събрана от ЧСИ сума за лихви, за сумата 934,64 евро, заплатена на ЧСИ за разноски за изпълнението и за сумата 4115,09 евро – законна лихва от датата на плащането на отменената част от задължението до подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК за решаващ извод, че е дължимо издаване на изпълнителен лист само за съдебни решения, съдържащи осъдителен диспозитив. Затова е издал изпълнителен лист само за присъдените в полза на дружеството деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Оспореното разпореждане е правилно. Принудителното изпълнение е сурогат за липсващото доброволно изпълнение. Изпълняеми са притезателните права. С частичната отмяна на РА не се постига защита притезателно право и влязлото в сила решение не е осъдително а конститутивно. То не представлява изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Неоснователното имуществено разместване от изпълнение по отменен ревизионен акт се поправя по сочения от частния жалбоподател ред на раздел I от гл. XVI ДОПК, като относно лихвите при връщане на недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Защитата срещу отказите за възстановяване (дори мълчаливите по чл. 131 ДОПК) се осъществява по реда за оспорване на РА (вж. чл. 129, ал. 7 ДОПК). За обезщетяването на други вреди от изпълнението на отменения РА, каквито са събраните разноски по изпълнението, съществува различен ред. Обратно на убеждението на частния жалбоподател, за него не е възникнало правото да поправи неоснователното имуществено разместване чрез обратен изпълнителен лист, тъй като такъв се издава в хипотезата на чл. 245, ал. 3 ГПК на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отменено решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,