Решение № 8363 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2012 г.

Решение № 8363 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 381 от 17.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2555/11 г. Административен съд - Варна, първо отделение, трети състав, е отменил ревизионен акт № 271005084 от 26.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 200/13.05.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта му, с която в тежест на Александър Драгомиров Александров от гр. Варна, ЕГН ********** са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за размера над 134,22 лв., от които за довнасяне 81,51 лв., както и съответните законни лихви върху сумата за периода от 01.05.2006 г. до датата на ревизионния акт, за 2006 г. в размер на 1 725,70 лв., от които за довнасяне 1 665,73 лв., както и съответните законни лихви върху сумата за периода от 01.05.2007 г. до датата на ревизионния акт, както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за размера над 2 641,75 лв., от които за довнасяне 2 469,91 лв., както и съответните законни лихви върху сумата за периода от 01.05.2008 г. до датата на ревизионния акт. С решението съдът е отхвърлил в останалата й част жалбата на Александър Драгомиров Александров против ревизионен акт № 271005084 от 26.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 200/13.05.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, като е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 923,16 лв. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Светла Златева Георгиева в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че в обжалваната част решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова с което да реши спора по същество, с което да отхвърли жалбата на Александър Драгомиров Александров. Като евентуално се претендира изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Александър Драгомиров Александров чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 271005084 от 26.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 200/13.05.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта му, с която в тежест на Александър Драгомиров Александров от гр. Варна, ЕГН ********** са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за размера над 134,22 лв., от които за довнасяне 81,51 лв., както и съответните законни лихви върху сумата за периода от 01.05.2006 г. до датата на ревизионния акт, за 2006 г. в размер на 1 725,70 лв., от които за довнасяне 1 665,73 лв., както и съответните законни лихви върху сумата за периода от 01.05.2007 г. до датата на ревизионния акт, както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за размера над 2 641,75 лв., от които за довнасяне 2 469,91 лв., както и съответните законни лихви върху сумата за периода от 01.05.2008 г. до датата на ревизионния акт. Съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на жалбоподателя по компенсация разноски по делото в размер на 923,16 лв. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. В тази част като необжалвано същото е влязло в законна сила и не е предмет на касационното разглеждане. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за провеждането й по особения ред, както и начина на определяне на данъчната основа, съответно размера на определените задължения за данък общ доход за ревизираните периоди. След това съдът е възпроизвел в мотивите и показанията на разпитаните свидетели - баща и сестра на задълженото лице, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно-производствените правила при провеждането на ревизията, като е посочил, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Посочено е още, че при провеждане на ревизията не са допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване на правото на защита на ревизираното лице и да са от такова естество, че доведат до отмяна на ревизионния акт само на това основание. Направена е констатация, че изводът за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е правилно изграден на установените факти по време на ревизията. Решаващият съд е формулирал и кой е основният спорен въпрос между страните - дали е бащата на задълженото лице е разполагал с парични средства, които да предоставя на своя син, каквито обстоятелства са декларирани по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК и с оглед на това дали са налице укрити приходи или доходи. Посочено е, че при решаването на въпроса следва да се съобрази доказателствената сила на издадения ревизионен акт, което определя и начина на разпределение на доказателствената тежест в процеса. Административният съд е приел, че представените от жалбоподателя писмени доказателства не установят наличие на негов съществен доход преди началото на ревизирания период, което да обоснове наличие на положително начално салдо. По отношение на възможността на бащата да предоставя парични средства на своя син, изводите на съда се свеждат до следното: Такава възможност действително съществува, което се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, както и свидетелските показания, събрани по делото. На база на това е прието, че предвид на доходите си и разходите за издръжка на домакинството си бащата е могъл да предостави парични средства, както следва: за 2005 г. - 5000 лв.; за 2006 г. - 11 316,74 лв. и за 2007 г. - 10 500 лв. Тези размери са послужили на съда за корекция на определената данъчната основа при условията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и за определяне на размер на задълженията, за които ревизионният акт се явява незаконосъобразен и за посочване на частта, в която следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението на Административен съд - гр. Варна е не правилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В касационната жалба на Д "ОУИ" - Варна се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания са свързани с изводите на първоинстанционния съд за възможност и предоставяне от бащата на парични средства на ревизираното лице, които суми са послужили за определяне на нов размер на данъчните задължения. Конкретни оплаквания се правят и против решението в частта му за разноските. Направените оплаквания са основателни. По начало правилно административният съд е приел, че с оглед на фактическа обстановка органът по приходите е направил обоснован извод за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което обстоятелство на практика се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали бащата на ревизираното лице му е предоставял парични средства за ревизираните периоди. Даденият положителен отговор на същия и посочените парични суми, които следва да се разглеждат като законен доход на лицето, е необоснован на фактите по делото и не се споделя от настоящата инстанция. Съдът на практика се е предоверил на заключението на експерта, без да обсъди същото в съответствие с всички факти и обстоятелства по делото, като по този начин не е съобразена разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Така в показанията на свидетеля няма конкретизация на кои дати какви суми е давал на сина си. Няма логично обяснения и на факта, защо сумите за издръжка на семейството са превеждани на сина му, който през този период е живее и работел в гр. Варна, а семейството се е намирало в гр. Шумен. Отделно от това, след като сумите се дават за ежедневните нужди на семейството, е житейски оправдано да се дават на ръка, а не да бъдат внасяни на депозит в банка. Не е съобразено и обстоятелството, че паричните преводи по банковата сметка на ревизираното лице са правени преимуществено към края на всеки месец, което говори за цикличен процес и води до извод, че става въпрос за внасяне на редовно получавани парични суми, които явно имат друг произход. От съда не е съобразено също, че при определяне на възможностите на бащата да има определени суми, които да предоставя на сина си, са включени изцяло и получаваните от него командировъчни суми за работа в чужбина като международен шофьор, което поставя под основателно съмнение с какви суми той е посрещал пребиваването си и престоя в чужбина. По тези причини заключението по-скоро дава информация, че теоретично бащата е разполагал с определени суми, но преценката доколко това е ставало реално следва да бъде направена с оглед на всички останали факти по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че заключението на вещото лице, както и показанията на двамата свидетели, баща и сестра на задълженото лице, не опровергават по категоричен начин констатациите на ревизионния акт, че през ревизираните периоди задълженото лице има укрити доходи. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в посочените части като незаконосъобразен, административният съд е постанови едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Александър Драгомиров Александров против ревизионен акт № 271005084 от 26.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 200/13.05.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, следва да бъде отхвърлена изцяло. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 701,79 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,