Определение № 667 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 573/18.07.2014 г. състав на Върховния касационен съд е потвърдил определение на въззивния Варненски апелативен съд, с което е определен размерът на съдебноделоводните разноски, дължими от [фирма], София, на Г. Й. Й. и Д. Й. Й. по иск, производството по който е прекратено с влязло в сила определение. С молба от 23.07.2014 г. Г. Й. Й. и Д. Й. Й. са поискали от съда да допълни определението си, като се произнесе и по искането им за присъждане на съдебноделоводни разноски, сторени в производството. [фирма], София Д. Т. П. е възразило в писмен отговор по съображения, че не му бил връчен препис от отговора на неговата частна касационна жалба, такъв не е представян поделото, нито е бил изготвен от адв. А. като доверител на Г. Й. и Д. Й.; искането за присъждане на разноски не е направено своевременно и липсват доказателства за реално плащане на адвокатски хонорар от Й.. Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимни страни, представен е и списък на разноските чл. 80 ГПК с отговора на частната касационна жалба на [фирма], по която се е поизнесъл съдът с определението, чието допълване се иска. Молбата е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато те самите турят край на делото по материалноправния спор или макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. В случая, предмет на частната жалба е било определение, с което [фирма], София е било осъдено да заплати на Г. Й. Й. и Д. Й. Й. направени разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение по иска с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по който иск делото е било прекратено. Следователно, с оглед резултата по частната касационна жалба, касационната инстанция трябва да се произнесе, в рамките на частното гражданско производство, и относно съдебноделоводните разноски, сторени от страните в него. Те трябва да се понесат от частния жалбоподател [фирма], София. Г. Й. Й. и Д. Й. Й. са представлявани по делото, още от образуването му в първа инстанция, от адв. А.. Той, като процесуален представител на страните, е изготвил и представил в срок отговор на частната касационна жалба, като е поискал и присъждане на съдебноделоводните разноски по частното касационно производство, представил е доказателства за изплащане на адвокатски хонорар в размер на 500 лв. от двете страни, които представлява, както и списък по чл. 80 ГПК. Преписи от отговорите на касационните жалби и частните жалби не се връчват на насрещната страна, както е разпоредено в ГПК. Производството по правило е закрито, поради което възраженията си противната страна в производство по чл. 248 ГПК може да направи в отговора на молбата за изменение или допълване на съдебния акт в частта за разноските, включително и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делата са на разположение на страните в канцеларията на съда и те имат гарантираната възможност да извършват справки по тях. В случая, заплатената от Й. сума за адвокатски хонорар е по характера си съдебноделоводни разноски по делото; извършването им е доказано, а искането по чл. 78, ал. 3 ГПК е направено своевременно. Съставът на Върховния касационен съд е пропуснал да ги присъди с определението си по чл. 274, ал. 3 ГПК от 18.07.2014 г. и трябва да го допълни в този смисъл. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение