Решение № 13439 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11400/2010 г.

Решение № 13439 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11400/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила ЖАЛБА от Марин Тодоров Димитров от град Свиленград, улица "Света гора" № 43, против Заповед № РД-46-170 от 13 юли 2010 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление вх. № 94-394/22.01.2008 г. със заявител жалбоподателя и други наследници на бежанеца Петко Марков Петков. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, като са развити подробни съображения поради които следва да бъде получено обезщетение в полза на наследниците на Петко Марков Петков. Жалбоподателят моли обжалваната от него заповед да бъде отменена изцяло с последиците от това - признаване правото на обезщетение на осн. чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. В открито съдебно заседание, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Постъпили са и писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер, посочен в адвокатското пълномощно. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Заинтересованите страни - останалите наследници на Петко Марков Петков: Иван Тодоров Димитров, Стоян Ангелов Петков, Мара Ангелова Запрянова, Марина Маркова Пантаджиева, Илия Недялков Петков, Петко Недялков Петков, Тодорка Недялкова Петкова, Надежда Георгиева Върхарова и Тодорка Георгиева Великова, не вземат отношение по жалбата на Марин Тодоров Димитров. В това първоинстанционно производство не взема участие представител на Върховната административна прокуратура, поради което няма дадено заключение по делото. Жалбата е депозирана от надлежна страна - адресат, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, което видно от приложеното по делото известие за доставяне (обратна разписка) е станало на 03.08.2010 г., при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. Със ЗАПОВЕД № РД 46-170 от 13.07.2010 г. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, чл. 19а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и протокол № 94/2010 г., издадена от Заместник-министър на земеделието и храните Цветан Димитров при условията на заместване на титуляря Министър д-р Мирослав Найденов съгласно заповед № РД 09-564/09.07.2010 г., се отказва правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление вх. № 94-394/22.01.2008 г. със заявител Марин Тодоров Димитров и други наследници, за бежанеца Петко Марков Петков. Отказът е подробно мотивиран. Административният орган е посочил, че е представено удостоверение за наследници № 4/17.01.2008 г. на Петко Марков Петков. Приложен е архивен документ "Молба за ликвидиране" на Петко Марков от досие № 2720, АЕ 58, опис 12 на архивен фонд 719к, но не са представени определените с чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ - "Декларация за изселване" и "Свидетелство за етническо малцинство". Изпратено е Удостоверение № 130/06.11.2008 г. за идентичност на имената Петко Марков Петков и Петко Марков, издадено от кмета на с. Левка, община Свиленград. В тази връзка административният орган е констатирал, че удостоверението за наследници е изготвено по молба декларация от наследниците поради липса на регистри на населението, а в същото време е издадено удостоверение за идентичност, без наличието на регистър, от който да се направи справка. Само въз основа на така представените документи, при липсата на архивен документ "Декларация за изселване", от която могат да се черпят данни за бежанеца, неговите деца и съпруга, не може да се направи извод, че се касае за едно и също лице. Поради това, не може да се установи по безспорен начин, че лицето по архивни документи е идентично с лицето по удостоверение за наследници, поради което правото на обезщетение не е доказано. Така издадената заповед се явява незаконосъобразна. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ (редакция ДВ, бр. 62/2010 г.), изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния поземлен фонд. Съгласно § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, "по смисъла на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ" българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив, и: 1. не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.); 3. са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия". Следователно, правото на обезщетение възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. Легалното определение на понятието "лица, неполучили облигации" има отношение към първата положителна предпоставка - когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани недвижими имоти, приема се, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66 (ал. 1 и съответно т. 3). Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.) и доказването им е в тежест на административния орган. Съгласно чл. 19а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, правоимащите лица подават заявление, в което посочват: трите имена, адресът и единният граждански номер на заявителя и на собственика, както и предпочитаният начин на обезщетяване, като към заявлението прилагат документи, които според т. 2 за случая по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ са: свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 456 на Министерския съвет от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122 от 1997 г.). В конкретния случай по делото е представена "Молба за ликвидиране" от Петко Марков от гр. Кавакли, в която са посочени два имота: нива в Гимижикивското землище - 33 декара, местността Кемер ада при съседи: реката Марица и гиоль Митро вълчовь и нива в местността каба ачь - 36 декара при съседи: ормань и гиоль и дуруче. Видно от заверката на гърба, тази молба е архивен документ от Фонд № 719к, Опис 12 (дванадесет), А. Е. № 58, Лист № 2720. С оглед изясняване на спора от фактическа страна по искане на пълномощника на жалбоподателя съдът издаде удостоверение до Централния държавен архив (ЦДА), от което да е видно какви документи се съдържат в архивната преписка по брой и вид. В отговор са представени няколко документа - на чужд и в превод на български език: МОЛБА ЗА ЛИКВИДАЦИЯ на емигранта Петко Марков - Д/21658 - Доган Хисар, със следните данни: Папка № 58, пореден: 2720, фонд 719к, опис № 12 /дванадесет/, А. Е. № 2720. След това са приложени "ФОРМУЛЯР НА СПРАВОЧНИК "R" за досие № 10337 без посочване на конкретно име; "ФОРМУЛЯР НА ЕМИГРАНТ" който се отнася за досие № 10337 и Досие София 33197 и е на името на Никола Стоянов от село Мерхамли; документ на френски език - празен без попълване на данни за име, адрес и други, и поради това непреведен; част от документ без заглавие, с означение на имот за ликвидиране в село Сарханлий ференско, който е различен от претендираните. Единствено относима е "Молба за ликвидиране" от Петко Марков от гр. Кавакли, която е архивен документ от Фонд № 719к, Опис 12 (дванадесет), А. Е. № 58, Лист № 2720. Други относими документи за бежанеца Петко Марков няма приложени в това досие. Няма "Декларация за изселване", както и "Свидетелство за етническо малцинство". Поставя се въпроса дали Молбата за ликвидиране е достатъчна за преценката на идентичността на лицето Петко Марков с това, посочено в издаденото удостоверение за наследници на Петко Марков Петков. Видно от отбелязването на стр. 2 от Удостоверението за наследници № 4 от 17.01.2008 г. на Петко Марков Петков, същото е издадено по данни в молба-декларация за наследници поради липса на регистри на населението. В същото време кметът на село Левка, без наличието на регистър за справка, издава Удостоверение № 130 от 06.11.2008 г. за идентичност на лице с различни имена, като удостоверява, че Петко Марков Петков и Петко Марков са имена на едно и също лице. Всъщност имената не са различни, а по скоро са недостатъчни. Настоящият състав намира, че няма основание да не се признае отразеното в официалния документ от кмета на с. Левка, община Свиленград - Удостоверение № 130/06.11.2008 г. за идентичност на имената Петко Марков Петков и Петко Марков, въпреки, че е издадено без наличието на регистър. От друга страна се установява, че архивната преписка не е пълна и в нея липсват документи, които се изискват от закона. Но както в досието на Петко Марков са приложени явно по-погрешка документи на друго лице - Никола Стоянов, така е възможно документите на емигранта Петко Марков да се намират в досието на Никола Стоянов в Централния държавен архив (ЦДА). Изложеното налага обжалваната заповед да бъде отменена и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Марин Тодоров Димитров, като се изиска или служебно, или самите заявители да направят проверка по другото досие (№ 10337 и 33197) какви документи са приложени. Едва след това следва да се прецени дали са налице условията за обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ във връзка с § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. При този изход на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения на стр. 39 Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2011 г. възлизат на 400 лева - договорена и платена сума, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,