Определение № 1078 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ“Александровска“ЕАД, подадена срещу решение № 1676/21.03.24г. на СГС, ГО, ІІ- Б състав. Иска се допускане на касационно обжалване на три основания- по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2, пр.3 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът е предявил искове по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. Твърди, че е работил по трудов договор в УМБАЛ“Александровска“ЕАД на длъжност “лекар- главен асистент със специалност“, но бил дисциплинарно уволнен, по обвинение, че извършил операция на „цивилен“ пациент. Твърди, че работодателят не му е искал обяснение, заповедта за уволнение не била мотивирана, освен това не е извършил дисциплинарни нарушения, и се е ползвал със закрила по чл. 333, ал.3 КТ, тъй като бил секретар на синдикална организация, която закрила не била преодоляна от работодателя, тъй като не било искано съгласие на синдикланата организация за дисциплинарното му уволнение. В срока за отговор ответникът е възразил, че ищецът бил нарушил трудовата дисциплина, тъй като извършил операция на „цивилен“ пациент (пациент, който не бил приет в болницата), били поискани и дадени обяснения от служителя, нарушението било установено чрез свидетелските показания на други трима служители (двама лекари и медицинска сестра), които присъствали на операцията, и всичко това било описано в заповедта за уволнение, поради което заповедта за уволнение била мотивирана, освен това синдикалната организация дала мълчаливо съгласие за уволнението, тъй като не дала отговор на запитването на работодателя. Според работодателя, ищецът бил злоупотребил с правото си, тъй като бил избран за секретар на организацията след поискването от работодателя на писмени обяснения за процесното дисциплинарно нарушение. СРС е приел, че работодателят е извършил нарушение на чл. 333, ал.3 КТ, поради което е уважил исковете. Във въззивната жалба работодателят отново е изразил становище, че синдикалната организация била дала мълчаливо съгласие за уволнението на ищеца, както и че ищецът бил злоупотребил с право, тъй като станал секретар на синдикалната организация след започване на дисциплинарната процедура. Въззивният съд е потвърдил решението на СРС със същите мотиви, че работодателят бил нарушил чл. 333, ал.3 КТ, тъй като синдикалната организация не била дала съгласие за уволнението на ищеца, а мълчанието на синдикалната организация било равносилно на липса на съгласие. Съдът е приел за неоснователно възражението за злоупотреба с право, тъй като избирането на ищеца за секретар на синдикалната организация не било упражняване на субективно право с цел да се увреди работодателя. В касационната жалба на работодателя отново се развиват оплакванията за злоупотреба с право, тъй като ищецът бил избран за секретар на синдикалната организация, за да се осуети дисциплинарното му уволнение. В изложението към жалбата се твърди наличието на очевидна неправилност, и се поставят следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, доводи и възражения, както и да формира собствени фактически и правни изводи? Налице ли е злоупотреба с право, когато служителят е избран в ръководството на синдикална организация, за да се осуети дисциплинарно уволнение? Закрилата по чл. 333, ал.3 КТ абсолютна ли е и КРБ дава предимство на синдикалното сдружаване пред правата на работодателя? ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Мотивите към решението не влизат помежду си в логическо противоречие, за да е налице очевидна неправилност. Мотивите на съда да уважи исковете са, че работодателят не е преодолял специалната закрила по чл. 333, ал.3 КТ, тъй като работодателят не е представил доказателства за дадено изрично съгласие на синдикалната организация за извършване на уволнението. Освен това отговорът на поставените в изложението въпроси не обуславя друг изход на делото. Първият въпрос е поставен във връзка с възраженията на работодателя, че синдикалната организация била дала мълчаливо съгласие за уволнението на ищеца, както и че ищецът бил злоупотребил с правото си да бъде избран за секретар на синдикалната организация, тъй като изборът бил направен след започване на дисциплинарната процедура. И по двете възражения въззивният съд правилно е тълкувал закона. Мълчанието е знак на съгласие само в изрично посочените от закона случаи. А в настоящия случай мълчанието на синдикалната организация е равносилно на липса на съгласие. При злоупотребата с право, носителят на правото упражнява правото си във вреда на трето лице. В случая ищецът не се е назначил сам за секретар на синдикалната организация, а е бил избран по изричната воля на избирателното тяло, без да съществува задължение за синдикалната организация да избере ищеца за секретар на организацията. Закрилата по чл. 333, ал.3 КТ възниква от избора, направен от синдикалната организация, а не от упражняване на правото на ищеца да бъде избран за секретар на организацията, тъй като синдикалната организация не е била длъжна да го избере за секретар. Касае се за осъществяване на самостоятелно право на синдикалната организация, а не за упражняване на право на ищеца. Така че в случая фигурата на „злоупотребата с право“ е неприложима. Относно закрилата по чл. 333, ал.3 КТ има постановено т.р.№9/14г. по т.д. 9/13г. на ОСГК, с което е даден отговор на третия въпрос в изложението, и с което тълкувателно решение въззивният съд се е съобразил. В мотивите към тълкувателното решение изрично е посочено, че „Трудовоправната закрила за синдикалисти с ръководни функции е предвидена от законодателя, като израз на задължението на държавата, да гарантира възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците и служителите, явяващи се в определени случаи противоположни с тези на работодателя. В този смисъл, уредената в чл.333, ал.3 КТ социална защита при уволнение има за адресат синдикалисти, които предвид специфичното си положение и дейност – представителство и защита на исканията на работниците и служителите в предприятието при колективни трудови спорове, участие в колективното трудово договаряне и др. - влизат в спорове и конфликти с работодателя.“. В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, предвид искането, направено в отговора на касационната жалба и представената разписка за платен адвокатски хонорар в размер на 1500лв.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО