Определение № 9976 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на П. С. Б. срещу определение № 25827 от 25.06.2026 г. по адм. дело № 7447/2026 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на П. С. Б. против мълчалив/изричен отказ на кмета на община Свиленград за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ЗДОИ-12/20.05.2026 г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че в съдебното производство е формулирано искане за достъп до изцяло нов документ – Общ устройствен план, което е недопустимо разширяване на предмета на спора. Сочи, че става въпрос за техническа грешка, т. к. предметът на спора е индивидуализиран чрез посочване на номера на заповедта за одобряване на застроително регулационния план. Намира, че съдът не е спазил принципа на служебното начало и е нарушил правото й на защита като не е дал указания за изясняване на действителната воля на страната и за отстраняване на допуснатата нередовност. Оспорва извода на съда, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от търсената съдебна защита, по съображения, че не й е предоставена търсената информация в пълен обем. Иска да се отмени обжалваното определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – кметът на община Свиленград, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Намира, че съдът правилно е приел, че в случая е налице изрично положително произнасяне по заявлението на жалбоподателката, а с подадената жалба е разширен предметът на търсената информация. Иска да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по съществото й, намира следното: С обжалваното определение съдът е приел, че с оспореното решение И-2797/26.05.2026 г. на кмета на община Свиленград искането на жалбоподателката със заявление вх. № ЗДОИ-12/20.05.2026 г. за достъп до обществена информация е изцяло удовлетворено. Посочил е, че със заявлението жалбоподателката е поискала да й се предостави информация, а именно - заверено копие от застроителен и регулационен план от 1993 г. за община Свиленград, одобрен със заповед № 602/1993 г. на кмета на община Свиленград, включително графична част – скица и текстови извадки, за УПИ IV с идентификационен № 65677.701.1276 и съседния имот УПИ I с идентификационен № 65677.701.1277, кв. 95, гр. Свиленград. С решение И-2797/26.05.2026 г. на кмета на община Свиленград е предоставена извадка от план за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ IV и УПИ I в кв. 95 по ПРЗ на гр. Свиленград, както и копие на заповед № 602/1993 г. на кмета на община Свиленград за одобряване на кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Свиленград. При това положение съдът е достигнал до извод, че оспореното решение е изцяло положително, с него е предоставена исканата информация и за жалбоподателката не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. За пълнота на изложението е посочил, че с жалбата за първи път е формулирано искане от заявителката да получи достъп до общия устройствен план на гр. Свиленград, което е недопустимо, още повече, че същият се публикува на интернет страницата на общината в 7-дневен срок от одобряването му. Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК е постановил обжалвания резултат. Обжалваното определение е правилно, при следните допълващи и коригиращи съображения: Съгласно чл. 8, т. 1 ЗДОИ разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, какъвто е настоящият случай. Видно от заявлението за достъп до обществена информация, частната жалбоподателка е поискала да й се предостави извадка от ПРЗ за два съседни урегулирани поземлени имота – графична и текстова част. Според изявленията й по делото, информацията й е необходима в качеството на собственик на недвижим имот, за да се запознае с предвижданията на плана относно разрешаването на свързано застрояване. Търсената информация е свързана с частен интерес на лицето и няма характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. За предоставянето й е предвиден друг ред – за извършване на административна услуга по § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията. Оспорващата има възможност да поиска при наличие на правен интерес предоставяне на обяснителната записка към графичната част на ПРЗ за гр. Свиленград за конкретни поземлени имоти в производството по предоставяне на административна услуга, в което са приложими правилата за издаване на индивидуални административни актове. Неоснователни са доводите в частната жалба, че съдът не е съобразил действителната воля на страната относно търсената информация. В обжалваното определение съдът се е произнесъл именно по спора относно предоставянето на информация за конкретните поземлени имоти, съдържаща се в одобрения застроителен и регулационен план на гр. Свиленград със заповед № 602/1993 г. на кмета на община Свиленград. Само за яснота на изложението съдът е обсъдил оплакванията в жалбата във връзка с информация за общия устройствен план и е посочил нормативно уредения ред за достъп до общ устройствен план на съответната община, съгласно който след одобряването от общинския съвет и обнародването в Държавен вестник, същият се публикува на интернет страницата на общината е и достъпен за всички заинтересовани правни субекти. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,