Определение № 247 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2614/2020 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 65036/06.07.2020 г. на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД, представлявано от изп.директор Б. Д. Х. чрез адвокат Б. Б. от АК-С., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на решение № 632/18.03.2019 г. по гр.д. № 3135/2018 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което се потвърждава решение от 12.09.2017 г. по гр.д.№ 16971/2015 г. на Софийски градски съд, 21 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 160/27.02.2020 г. по гр.д.№ 3262/2019 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което са уважени искове за обезщетение за периода от 30.10.2010 г. до 17.06.2015 г. на основание чл.403 ГПК. Молителят се позовава на ново писмено доказателство, което счита, че е от съществено значение за изхода на делото – уведомление от „Сайънс Мениджмънт“ ООД по чл.99, ал.3 ЗЗД за сключен договор за цесия от 18.06.2015 г. с А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г., с който цедентите са прехвърлили вземанията си за обезщетение по чл.403 ГПК на дружеството. Според молителя писменото доказателство му е станало известно на 12.02.2020 г., когато му е връчено от „Сайънс Мениджмънт“ ООД, поради счита, че е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. От А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г., всичките чрез адвокат Р. К. от АК – С., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите на молителя като считат, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила при условията на чл.296 т.3 ГПК съдебно решение е подадена от процесуално легитимирана страна в тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК, предвид твърденията на молителя, че се е снабдил с новото писмено доказателство на 12.02.2020 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г.о.