Определение № 273 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 13.12.2019г. по гр.д.№2005/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което са върнати подадените от Н. М. Н. частни жалби както следва: частна жалба вх. № на ВКС - 11205/28.12.2018 г. срещу определение № 385/14.11.2018 г. по гр. дело № 2005/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, частна жалба № 3319/09.04.2019 г. срещу определение № 95/28.02.2019 г. по гр. дело № 2005/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение и частна жалба вх. № 4818/28.05.2019 г. срещу определение № 90/26.02.2019 г. по гр. дело № 2005/2018 г. на Върховен касационен съд. Частният жалбоподател Н. М. Н. моли да се отмени обжалването определение и частните му жалби да бъдат разгледани по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Върховният касационен съд, намира, че подадената частна жалба е неоснователна. С обжалваното определение от 13.12.2019г. по гр.д.№2005/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС са върнати подадените от Н. М. Н. частни жалби както следва: частна жалба вх. № на ВКС - 11205/28.12.2018 г. срещу определение № 385/14.11.2018 г. по гр. дело № 2005/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, частна жалба № 3319/09.04.2019 г. срещу определение № 95/28.02.2019 г. по гр. дело № 2005/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение и частна жалба вх. № 4818/28.05.2019 г. срещу определение № 90/26.02.2019 г. по гр. дело № 2005/2018 г. на Върховен касационен съд. Съставът на ВКС, ІІІ г.о. е установил, че с определение № 250/26.07.2018 г. по гр.дело № 2500/2018 г. на ВКС, III г.о., не е допусната до разглеждане като процесуално недопустима молбата на Н. М. Н., подадена чрез адвокат Н. М. за отмяна на влязло в сила решение № 131/23.10.2017 г. по гр. дело № 1876/2017 г. на ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение.Констатирано е, че срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба вх. № на ВКС - 8322/27.09.2018 г. от Н. М., която е оставена без движение като нередовна с разпореждане на съдията-докладчик от 27.09.2018 г. Със заявление вх. № 9471/05.11.2018 г., молителят е направил искане по чл. 63 ГПК за продължаване на дадения срок за отстраняване на допуснатите нередовности, което е оставено без уважение с окончателно определение № 385/14.11.2018 г., а с определение № 95/28.02.2019 г. частна жалба вх. № 8322/27.09.2018 г., подадена от Н. М. е върната поради неотстранени в срок нередовности. Установено е, че и срещу това определение № 95/28.02.2019 г. е постъпила частна жалба № на ВКС - 3319/09.04.2019 г., която също е оставена без движение от съдията-докладчик като нередовна с разпореждане от 09.04.2019 г., връчено на Н. на 17.05.2019 г. Констатирано е, че и срещу определение № 385/14.11.2018 г. е постъпила частна жалба вх. № на ВКС - 11205/28.12.2018г. от Н. М., оставена и тя без движение като нередовна, с разпореждане на съдията-докладчик от 03.01.2019 г., връчено на Н. на 09.02.2019 г. Със заявление вх. № 579/15.02.2019 г. молителят е направил искане по чл. 63 ГПК за продължаване на дадения срок за отстраняване на допуснатите нередовности, което е оставено без уважение с окончателно определение № 90/26.02.2019 г. Срещу това последно по ред определение № 90/26.02.2019 г. отново е постъпила частна жалба вх. № 4818/28.05.2019 г. от Н. М., оставена без движение като нередовна с разпореждане на съдията-докладчик от 03.06.2019г. и със заявление вх. № на ВКС - 6337/12.07.2019 г. страната е направила искане по чл. 63 ГПК за удължаване на дадения от съда срок, а със заявление вх. № на ВКС - 6483/17.07.2019 г. е поискала съдът да „разтълкува“ дадените указания, като отново е направила искане за удължаване на срока. С разпореждане от 23.07.2019 г., връчено на Н. на 14.09.2019 г., на молителя повторно са дадени подробни указания да представи в цялост и да подпише подадените частни жалби, както и да представи платежно нареждане за сумата от 15 лв. – държавна такса, преведена по сметка на ВКС. Разпореждането касае ч.ж. с вх. № 11205/28.12.2018 г. срещу определение № 385/14.11.2018 г., частна жалба № 3319/08.04.2019 г. срещу определение № 95/28.02.2019 г. и частна жалба вх. № 4818/28.05.2019 г. срещу определение № 90/26.02.2019 г. С окончателно определение № 333/08.08.2019 г. е оставено без уважение искането по чл. 63 ГПК. На 24.09.2019 г. със заявление с вх. № на ВКС - 8117 молителят за пореден път желае дадените от съда указания да му бъдат разяснени и прави искане по чл. 63 ГПК. Искането за последващи указания е оставено без уважение с разпореждане от 25.09.2019 г., а това по чл. 63 ГПК - без уважение с определение № 361/01.10.2019 г. При така установените факти по делото ВКС, ІІІ г.о е счел, че са налице основанията по чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на подадените от Н. М. Н. частни жалби, както следва: частна жалба вх. № 11205/28.12.2018 г. срещу определение № 385/14.11.2018 г. по гр.дело № 2005/2018 г. на ВКС, III г.о; частна жалба № 3319/09.04.2019 г. срещу определение № 95/28.02.2019 г. и частна жалба вх. № 4818/28.05.2019г. срещу определение № 90/26.02.2019 г., поради неотстранени в срок нередовности. Настоящият състав намира, че така постановеното определение е правилно. Видно от гореизложеното, въпреки че е бил надлежно уведомен за указанията на съда да отстрани нередовностите на частните си жалби - вх. № 11205/28.12.2018 г., вх. № 3319/09.04.2019 г. и вх. № 4818/28.05.2019г. като представи документи за внесени по сметка на съда на дължимите се държавни такси в размер от по 15 лв., жалбоподателят не изпълнил тези указания в рамките на посочения преклузивен срок по чл.262, ал.1, вр. чл.275, ал.2 ГПК. При това положение, частните жалби са подлежали на връщане, съгласно чл.262, ал.2, т.2, вр.чл.275, ал.2 ГПК. Ето защо обжалваното определение като постановено при точно приложение на процесуалния закон следва да се потвърди. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто отделение