Определение № 236 от 07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3294/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на ответниците по касация – Е. В. В. и Л. И. В. – адв. Д. за изменение на определение № 697/09.08.2016 г. в частта относно разноските. С определението съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО не е допуснал касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК на въззивно решение на СГС по гр.д.№ 11572/2013 г., обжалвано от П. С. Б., но не е уважил и искането на ответниците за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение, т.к. доказването на тези разходи не е удостоверено съгласно задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г., в частта относно начина на плащане на възнаграждението. По подробно изложени съображения се моли съдът да преразгледа становището си, като присъди направените от В. разноски, а именно по 1 500 лв. за всеки от тях. Ответникът по молбата - П. С. Б. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по искането, съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Молбата не съдържа доводи във връзка с основанието, поради което искането по чл.78 ГПК е счетено за недоказано. Съгласно задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., т.1, в договора за правна защита и съдействие, наред с уговарянето на дължимото възнаграждение, следва да е посочен и начинът на плащането му, за да се прецени максимално достоверно дали изпълнението на това задължение е извършено съобразно уговореното, и съответно да може то да бъде противопоставено на насрещната, неучастваща в договора страна. В случая, видът на плащането не е уговорен, нито се установява как последното е било извършено. По изложените съображения, молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение, поради което и настоящият съдебен състав