Определение № 12304 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10506/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. Т. Щ. от гр. Смолян, срещу определение № 1166 от 22.08.2024 г., постановено по адм. дело № 169/2024г. по описа на Административен съд – Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Счита се за приложима разпоредбата на чл.215 ЗУТ, съгласно която на обжалване подлежат и отказите за издаване на индивидуални административни актове по този закон, какъвто характер има оспореното писмо, обективиращо отказ за установяване и премахване на незаконен строеж. В частната жалба се твърди, че в сградата, в която жалбоподателката притежава самостоятелен обект, е извършено преустройство в нарушение на правилата и нормите за строителство, което засяга нейните права и следва да бъде премахнато от компетентните за това органи, а издадените в тази връзка разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация – да се обявят за нищожни. Ответникът – кметът на община Смолян, не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Смолян е образувано по жалба на Й. Т. Щ. срещу писмо изх. № УТ 000415-001/16.04.2024 г. на кмета на община Смолян. Видно е, че същото е издадено по предявени от жалбоподателката жалби с вх. № УТ00415/13.02.2024г. и УТ00415-001/04.04.2024г. с твърдения за незаконно строителство в сграда, в която притежава самостоятелен обект. Сочи се, че е налице преустройство на офиси в лекарски кабинети, което независимо от издадените инвестиционен проект и разрешение за строеж, е незаконно, тъй като са засегнати общи части на сградата с преграждане на съществуващия коридор на етажа и заустване в улуците за дъждовна вода на отпадъчни води от санитарния възел. Сезиран с жалбите, кметът на община Смолян извършва проверка на строителните книжа и на строежа, а за констатациите от същата изпраща на жалбоподателката писмо изх. № УТ000415/29.02.2024г., в което сочи, че преустройството в сградата е съобразно одобрения проект и разрешението за строеж, т.е. не е налице незаконен строеж, който да подлежи на премахване, а споровете между етажните собственици във връзка с ползването на имота, следва да се решават по общия исков ред. След повторната жалба на Щ. от 04.04.2024г. със същите оплаквания, е издадено оспореното пред административния съд писмо изх. № УТ 000415-001/16.04.2024 г., в което кметът излага идентични констатации относно вида и законността на строежа, включително за извършеното преустройство, преграждането на коридора и заустването на отпадни води в съответствие със строителните книжа, поради които счита, не е налице подлежащ на премахване незаконен строеж. При горните обстоятелства, с обжалваното определение съдът е приел предявената жалба за процесуално недопустима поради липса на предмет, оставил е същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Прието е, че на съдебен контрол съгласно чл. 214 ЗУТ подлежат заповедите за спиране, премахване или забрана за ползването на строежи, но не и отказите – изрични или мълчаливи, за издаване на такава заповед. Посочил е, че в ЗУТ няма норма, която да задължава кмета на общината да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, тъй като в тези случаи органът действа служебно, съответно произнасянето по подадения сигнал за незаконно строителство, както в случая с издаденото писмо, не представлява индивидуален административен акт. Налице са доводи за това, че жалбоподателката като подател на сигнал, не е от кръга на лицата, за които е признато качеството на заинтересовано лице, съответно правото на жалба. Обжалваното определение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд за недопустимост на предявената жалба поради липса на годен предмет на оспорване в хипотезата на чл.159, т.1 от АПК. Правилни и в съответствие със закона са формираните доводи в обжалваното определение, че отказът на административния орган, обективиран в изпратеното писмо, да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на специалната норма на чл. 214 ЗУТ, който да подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като годен за оспорване индивидуален административен акт е налице само тогава, когато съобразно правната норма административният орган е длъжен да издаде акт със съответно съдържание, какъвто не е настоящият случай и цитираната в жалбата разпоредба на чл.215, ал.1 ЗУТ е неотносима. В случаите на подаден сигнал за незаконно строителство задължение за произнасяне на административния орган не е налице. Същият действа служебно и не е обвързан от подаването и от изложеното в сигнала. В ЗУТ е предвидено самосезиране на органите по незаконното строителство /по чл. 225 или чл. 225а/ в производството по установяване и премахване на незаконни строежи, поради което инициирането на производство по сигнал на трети лица, както в случая – по сигнал на жалбоподателката, не е обвързващо за органа, за който не възниква задължение да се произнесе, респ. произнасянето с изрично писмо не формира отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Правилно съдът е приел, че не подлежи на обжалване отказът на кмета да издаде заповед за премахване на незаконен строеж по жалбата на Щ., тъй като съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ заповедите за премахване на незаконен строеж подлежат на съдебен контрол, но не и отказите за издаването им. Наведените оплаквания в жалбата за нищожност на издадените строителни книжа са относими към законността на процесния строеж, който не е предмет на настоящото производство. Предвид изложеното, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил определение, което не страда от сочените от частния жалбоподател пороци. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение