Решение № 7779 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3534/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. М. чрез процесуален представител, срещу решение № 3510 от 27.01.2026 г., постановено по административно дело № 9080/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по заявление за заличаване на обработването на лични данни. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което мълчаливият отказ на дружеството бъде отменен, а преписката върната на администратора на лични данни с указания по приложението на закона, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него мълчалив отказ на администратора на лични данни „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по заявлението на М. от 16.06.2025 г., подадено чрез процесуален представител да заличат личните му данни, които обработват е законосъобразен, макар да не е в предвидената форма, тъй като за ответника е налице основание за обработване на личните данни на жалбодателя. Този извод на съда е произволен и базиран на доказателства, от които направените изводи не могат да бъдат изведен еднозначно и безпротиворечиво, а освен това е в противоречие с приложимите правни норми. Правото на субекта на лични данни е регламентирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/676 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)- ОРЗД. При това при упражняване на правата на субекта на данни в чл. 12 ОРЗД администраторът е длъжен да вземе необходимите мерки за всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, като му съдейства при упражняването на тези права и предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. В случай, че администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни е длъжен да уведоми субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. В случая администраторът на лични данни е постановил мълчалив отказ при грубо нарушение на посочените разпоредби, при което изводът на съда за законосъобразност на обжалвания пред него мълчалив отказ е незаконосъобразен. Изложените в мотивите разсъждения относно липсата на условия за заличаване на обработваните от администратора лични данни на субекта, базирани на непълни доказателства, които водели до индиция за законосъобразност на действията на администратора будят недоумение, доколкото изводите на съда следва да бъдат базирани на безспорно установени факти, въз основа на които следва да бъдат формирани правни изводи при приложение на относимите и приложими в конкретния случай правни норми. Изложените мотиви на практика са опит за недопустимо заместване на дължимия от администратора акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваният мълчалив отказ на администратора на лични данни бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката му бъде върната за произнасяне по реда на чл. 12 ОРЗД в едномесечен срок, определен по реда на чл. 174 АПК. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбодател направените в производството разноски в размер на 699,50 евро, от които заплатена държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 10 лв., с равностойност 5,11 евро, 35,79 евро за касационното, 500лв. хонорара за един адвокат в първоинстанционното производство с равностойност 255,64 евро, 400 евро за един адвокат в касационното производство и 2,96 евро пощенски разходи. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение