Определение № 2628 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. А. А., срещу Определение № 39/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 407/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът не взел предвид обстоятелството, че А. има сключени арендни договори по отношение на част от имотите, предмет на оспорената заповед за обявяване на публичен търг за отдаване под наем на имоти – общинска собственост. Липсвал индивидуален административен акт за прекратяване на договорите. Съдът приложил разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК изолирано и формално, при което жалбоподателят бил поставен в ситуация, при която търпи неблагоприятни последици и при липса на годен за оспорване административен акт. Иска се отмяна на определението и връщане делото на решаващия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на Община Севлиево, чрез процесуален представител оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспорваното пред настоящата съдебна инстанция определение, е оставена без разглеждане жалбата на Х. А. срещу Заповед № 899 от 18.09.2025 г. на кмета на Община Севлиево, в частта по т. 1 от същата и производството по делото е прекратено, тъй като жалбата е недопустима поради липса към момента на подлежащ на оспорване административен акт. С разпореждане № 1570/25.11.2025 г. съдът е дал указания на жалбоподателя да посочи конкретно кой административен акт оспорва, в какво се изразява неговата незаконосъобразност, както и какво е искането до съда по повод на оспорването на конкретния акт. С молба вх. № 3217/29.12.2025 г., жалбоподателят е посочел изрично, че обжалва Заповед № 899/18.09.2025 г. на кмета на Община Севлиево, поискал е от съда да я отменена като незаконосъобразна, да бъде обявен за незаконосъобразен търга в частта, касаеща конкретно посочените от него имоти по осем договора за аренда, а тръжната процедура да бъде обявена за нищожна, като проведена при липса на правно основание. В хода на производството не е било спорно между страните, че с оспорената Заповед № 899/18.09.2025 г., кмета на община Севлиево, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 14, ал. 1, 2 и 7 ЗОС и чл. 12, чл. 16 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост /Наредбата/ вр. решение № 144 от 29.07.2025 г. и решение № 138 от 29.07.2025 г. на Общински съвет – Севлиево, е открита процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за предоставяне под наем за срок от 10 години. на описани в т. 1 от нея недвижими имоти – общинска собственост. Със заповедта са обявени условията за участие в публичен търг с явно наддаване, като е предвидено търгът да се проведе на 07.10.2025 г. На основание протоколите от работата на комисията по чл. 74 от Наредбата, кмета на община Севлиево е издал заповеди за определяне на спечелилите публичния търг участници по отделни имоти земеделска земя от общинския поземлен фонд. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта предмет на съдебен контрол не попада в изключението по чл. 21, ал. 5, изр. второ от АПК, тъй като не е налице изрична норма, която да дава възможност да бъде оспорена заповедта, с която се открива процедура по отдаване под наем на недвижим имот, публична – общинска собственост. Обжалваното определение е правилно. Оспорената пред административния съд Заповед № 899/18.09.2025 г., кмета на община Севлиево е издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 14, ал. 1, 2 и 7 ЗОС и чл. 12, чл. 16 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост във вр. с Решение № 144/29.07.2025 г. и Решение № 138/29.07.2025 г. на Общински съвет – Севлиево. С акта е открита процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за отдаване под аренда на имоти – публична общинска собственост, подробно описани в т.1. Със заповедта са обявени условията за участие в състезателно административно производство - публичен търг с явно наддаване, което ще приключи с издаването на индивидуален административен акт, с който се определя спечелил търга участник. Правилни и обосновани са изводите на съда, че при съобразяване на разпоредбата на чл. 21, ал.5, изр. второ от АПК, съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед е недопустим. Оспорения пред съда акт, посочен изрично в молбата за отстраняване на нередовност с вх. № 3217/29.12.2025 г., е част от производството по издаване на индивидуален административен акт и защитата срещу него следва да се осъществи в производството по обжалване на приключващия производството такъв - заповедта на кмета за определяне на участник, спечелил публичния търг с явно наддаване за отдаване под аренда на имоти публична общинска собственост. Не е налице специфична правна уредба, която да дава възможност за оспорване на акта, дал началото на състезателното производство за отдаване под аренда на процесните имоти, което да изключи прилагането на ограничението, визирано в описаната по-горе норма от АПК. Съдът е съобразил принципа на служебно начало, като е изпълнил задължението си да укаже на страната, че следва да посочи ясно и конкретно оспорвания административен акт и неговата незаконосъобразност, но констатираната в този смисъл нередовност на сезирането не е отстранена в срок. Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство и липсата му води до недопустимост на депозираната пред съда жалба. Като е приел, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването ѝ пред съда е процесуално недопустимо, Административен съд - Габрово е постановил правилно определение. Несъстоятелни са твърденията за изолирано и формално приложение от страна на съда на хипотезата на чл. 21, ал.5 от АПК. Законодателят не е дал възможност за съобразяване фактологията на всеки конкретен случай, а точно и ясно е определил границите на компетентност на съда и неговите правомощия при оспорване на актове, представляващи волеизявления, с които се обявяват условия за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове. Чл. 120 от Конституцията на Р България не предвижда абсолютно право за оспорване на всички актове на администрацията, а само на такива, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Наличието според оспорващия на „процесуален вакуум“, не може да бъде преодоляно от съда чрез несъобразяване със законови ограничения на неговите правомощия, а чрез действия на законодателния орган в държавата. За А. е била налице правна възможност да оспори окончателния акт за определяне на спечелил процедурата за отдаване под аренда по отношение на посочените от него имоти, в което производство съдът да изследва наведените с жалбата въпроси, свързани с допуснати от административния орган нарушения при издаване на заповедта за откриването ѝ. Наличието или липсата на предприети в тази насока действия не е предмет на обследване в настоящото производство. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на направените в настоящото производство разноски е основателно и следва да се уважи изцяло. Липсва възражение за прекомерност на претедираното за заплащане адвокатско възнаграждение, като следва да се отбележи, че то е на предвидения в приложимата наредба минимум.