Определение № 4390 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Х. Д., чрез адв. Недева като процесуален представител, с направени към нея допълнения от 24.01.2025 г. и 30.01.2025 г., срещу определение № 11404 от 31.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2903/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-09-701/17.12.2024 г. на кмета на район "Западен" при община Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С двете допълнения към частната жалба се представят доказателства в подкрепа на тезата на жалбоподателката, че от предварителното изпълнение на заповедта за нея ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, като се твърди, че от общината не е доказано наличието на значим обществен интерес, противопоставим на нейните лични такива като собственик на обект, в който от много години извършва фризьорски услуги. Прави искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – кметът на район "Западен" при община Пловдив, в писмени отговори изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акта от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд – Пловдив от Р. Д. е оспорена заповед № РД-09-701/17.12.2024 г. на кмета на район "Западен" при община Пловдив, с която на основание чл. 195, ал. 5 във вр. с § 17, ал. 1, ПР ЗУТ и чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) е наредено на жалбоподателката и на наследниците на В. А. Ч. - Е. Ц., Б. Х. и В. Х. като собственици да премахнат за своя сметка обект - сграда с идентификатор 56784.511.9537.1 по КККР на гр. Пловдив, находящ се на [улица], с площ 23 кв.м., поставен по реда на отм. чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, получил временен устройствен статут по § 17, ал. 1 ЗУТ, разположен в ПИ с идентификатор 56784.511.9537, представляващ публична общинска собственост, вид на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за второстепенна улица, площ 8 679 кв. м. Със заповедта на основание чл. 60, ал. 1 АПК, за да се защитят особено важни интереси и с оглед обстоятелството, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна и трудно поправима вреда предвид договор от 28.11.2024 г. с възложител район "Западен" - община Пловдив с предмет: събаряне и премахване на обекти и разчистване на терени в административно-териториалните граници на района, е разпоредено предварителното й изпълнение. В отделна жалба до съда е направено искане за отмяна на заповедта в тази част. С обжалваното определение е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. За да постанови този резултат, съдът приема, че с оспорената заповед е разпоредено премахването на обект по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, а съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ жалбите и протестите не спират изпълнението на заповеди от този вид. Посочва, че в случая не е необходимо изрично разпореждане за допускане на предварително изпълнение в някоя от хипотезите по чл. 60, ал. 1 АПК, каквото в случая е постановено от административния орган, тъй като той изобщо не дължи мотиви в случай, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. Приема, че изложените в жалбата, с която е сезиран, доводи за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, поради лишаване от приходите на обекта и невъзможност за намиране на друго място за осъществяване на дейността, както и лишаване на жителите на квартала от висококвалифицирана и на достъпна цена фризьорска услуга не водят до извод за наличието на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като не са представени доказателства, подкрепящи тези твърдения, които да обосноват обстоятелства за наличието на възможна трудно поправима или значителна вреда от допуснатото по закон предварително изпълнение. Достига до извод, че от страна на ответника са представени данни за наличието на инвестиционна инициатива за реализиране предвижданията на ПУП на терена, на който се намира разпореденият за премахване обект, в това число осигурено финансиране и краен срок на сключения за това договор - 28.02.2025 г., поради което е налице значим обществен интерес, противопоставим на личните интереси на жалбоподателката. Определението е правилно. Предмет на заповедта е обект - сграда, представляваща дървена постройка, за която се сочи, че е разположена в имот, общинска собственост по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Разпоредбата на § 17, ал. 1, изр. второ ПР ЗУТ предвижда, че след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от същия закон. Оспорената заповед е постановена на основание цитираните текстове и с оглед възникналата инвестиционна инициатива от страна на община Пловдив в качеството й на собственик на терена по реализиране предвижданията на ПУП за него, който е с отреждане за второстепенна улица с широк тротоар и зелени пространства (доклад на гл. архитект на район "Западен"). Анализът на разпоредбите, на които административният акт се основава сочи, че при възникване на инвестиционна инициатива, временните строежи се премахват по реда на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ, по заповед на кмета на съответната община, която по силата на закона подлежи на незабавно изпълнение. Целта на законодателя е осигуряване на бързина при реализиране на инвестиционния процес. Допуснатото предварително изпълнение на акта за премахването на временните постройки е създадено в полза на инвеститора. В конкретния случай защита на интересите на инвеститора посредством предварително изпълнение на премахването на сградата е обосновано от осъществяване на предвижданията на действащия за терена ПУП и сключен договор с краен срок 28.02.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. По силата на самия закон административен акт от този вид подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК, поради което наведените от частния жалбоподател доводи в обратен смисъл са неоснователни. Допуснатото съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ предварително изпълнение на заповеди по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В този случай, за разлика от оспорване на разпореждане на административния орган по чл. 60 АПК, при допуснато предварително изпълнение по силата на закона доказателствената тежест е върху адресата на заповедта, тъй като законодателят презумира наличието на предвидените в ал. 1 от цитираната разпоредба предпоставки за допускането му. Жалбоподателят следва да противопостави свой частен интерес на презумирания обществен такъв от незабавното изпълнение на заповедта, като посочи вредите, които биха настъпили от изпълнението на акта. Тези вреди следва да са индивидуализирани по вид и размер. В случая искането на жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на заповедта неправилно е насочено срещу инкорпорирано в нея разпореждане за това, тъй като разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ е специална. Отделно от това, наличието на такова разпореждане в оспорения акт е предвид законовото изискване относно съдържанието на заповед по чл. 196, ал. 3 ЗУТ. От изложеното следва, че независимо от съществуването на разпоредителна част в заповедта за допускане на предварително изпълнение, съдебната защита следва да се търси по реда на чл. 166, ал. 4 АПК, а не по реда на чл. 60 и сл. АПК. След като настоящият състав прецени описаното в особеното искане пред първоинстанционния съд и изложеното с частната жалба намира, че жалбоподателката излага общи аргументи и не представя конкретни доказателства за настъпването на вреди в резултат на предварителното изпълнение, които могат да бъдат определени като значителни или трудно поправими. Твърденията й за ниския размер на получаваната пенсия в размер на 740 лева, необходимостта от закупуване на лекарства в размер на 350 лева месечно за нея и лицето, с което живее на семейни начала, не са подкрепени с доказателства, поради което не могат да обусловят извод за наличие на значителни вреди от предварителното изпълнение на заповедта. По делото няма спор, че в обекта, предмет на акта, жалбоподателката осъществява търговска дейност. Доводите за лишаване от допълнителен доход в резултат на предоставяните от нея фризьорски услуги, без конкретизация на размера на приходите от тази дейност също остават недоказани. Останалите изложени в частната жалба възражения, свързани с характера на обекта, неизпълнението на предпоставките по § 17, ал. 1, изр. второ ПР ЗУТ и допуснатите нарушения при провеждане на процедурата по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, са изцяло относими към законосъобразността на административния акт, т.е. са по съществото на спора и не подлежат на разглеждане в настоящото производство за оспорване на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, отделно от вредите, до които изпълнението би довело. Доколкото жалбоподателката единствено твърди настъпването на такива, без същите да са индивидуализирани по вид и размер, не може да се направи извод за тяхната значителност или непоправимост. Представената с второто допълнение към частната жалба подписка от граждани, изразяващи подкрепа за запазването на обекта, е създадена по повод оспорването на заповедта и направеното искане за спиране на предварителното й изпълнение, като изцяло възпроизвежда твърденията на Д. за продължителното време на извършваните от нея фризьорски услуги и високото им качество, поради което не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК. При това положение изводът на съда, че не са представени доказателства за засегнат частен интерес, съпоставим със защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен такъв, е правилен. Като достига до извод за неоснователност на искането за спиране, съдът постановява законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,