Определение № 51 от 15.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 72/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Н. Й. С. от [населено място] за допълване на определение № 32 от 05.02.2019г., постановено по настоящото ч.гр.д.№ 72/2019г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о. в частта за разноските. Насрещната страна по молбата Г. В. С. не взема становище по нея. По направеното искане Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна касационна жалба на Г. В. С. срещу определение № 467 от 30.10.2018г. по ч.гр.д.№ 534/2018г. на Пловдивския апелативен съд. В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата Н. Й. С., чрез пълномощника си адв.Е. И., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност и е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, по което искане в определението липсва произнасяне. Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, респ. жалбата, както и при прекратяване на делото. В случая, видно от представения с отговора на частната касационна жалба договор за правна защита и съдействие, молителят е заплатил в брой сумата 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, която насрещната страна следва да бъде осъдена да му заплати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.