Определение № 374 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 180/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. А. срещу определение № 85/30.04.2008 г. по гр.д. № 902/2008 г., по описа на СГС, IV „г” отделение, с което е прекратено производството по делото. С частната жалба се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответниците по частната жалба – Н. Б. А., О. Б. Р., Б. Б. М., Й. И. Б., З. Б. С., Ж. Е. Т., В.Е. П. и Е. Е. Р. не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: С влязло в сила протоколно определение № 1065/27.09.2007 г. по гр.д. № 644/2006 г., по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, са обезсилени решение от 02.03.2005 г. по гр.д. № 3307/2003 г., по описа на СГС и решение от 09.04.2003 г. по гр.д. № 995/2002 г., по описа на СРС, а производството по делото пред ВКС е прекратено на основание чл. 119 ал. 2 ГПК (отм.). Въз основа на писмо на ВКС, Четвърто гражданско отделение до СГС, с което е изпратено за сведение и изпълнение посоченото по-горе определение № 1065/27.09.2007 г., е образувано неправилно гр.д. № 902/2008 г. по описа на СГС, IV „г” отделение, по жалба на Н. К. срещу решение на СГС по гр.д. № 995/2002 г., постановено на 09.04.2003 г. С атакуваното определение правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че производството по делото е било приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което няма висящ спор между страните по делото, по който да се образува ново въззивно производство. Ето защо производството по делото е прекратено, а делото е върнато за архивиране на СРС. От друга страна, правилно въззивната инстанция е посочила в определението си, че същото не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие по делото, в смисъла, който е вложен от законодателя в нормата на чл. 274 ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. до преграждане възможността да се достигне до краен съдебен акт, с който да се разреши, в случая, по същество един висящ правен спор между страните, по изложените по-горе съображения. Доколкото обжалваният съдебен акт не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 1 ГПК, т.е. същият не подлежи на обжалване, то и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение