Определение № 3473 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1034/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателите Н. С. Й. и К. Б. Й. – адв. П. К., с която се претендира отмяна на постановеното по делото определение № 2699/17.10.2024 г., в частта му по присъдени в полза на ответната страна - ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве“ - разноски в размер на 3 402 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Като се позовават на своевременно въведено възражение за прекомерност на заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника, молителите считат, че съставът е следвало да съобрази следните обстоятелства: 1/възнаграждението е платено за подаване отговор на касационната жалба на ищците и процесуално представителство по делото, но такова не е осъществявано, т.е. се дължи преценка за адекватност на заплатения хонорара съобразно съдържанието на осъществената защита, ограничено до отговор на касационната жалба; 2/ спорът в касационна инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност / не сочат съображения за това /; 3/ съгласно задължителните за съда постановки на решение на СЕС по дело С – 438/22, Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение, но и в същата възнагражденията са диференцирани съобразно обема на осъществяваната защита - чл. 9, ал. 3 от Наредбата. Ответната страна - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве„ – оспорва основателността на молбата. Намира, че производството в касационна инстанция само по себе си предпоставя сложност, предвид неговите особеност и фази. Позовава се на материалния си интерес в касационна инстанция - в размер на общо 120 000 лева. Като изразява съгласие, че съгласно задължителните постановки на решение на СЕС по дело С-438/22 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намират приложение, страната подчертава обстоятелството, че договореното и разплатено адвокатско възнаграждение е под минималните размери, според Наредбата, вкл. съобразявайки чл. 9, ал. 3 от същата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Производството по т.д.№ 1034/2024 г. на І т.о. на ВКС е образувано по касационна жалба на Н. С. Й. и К. Б. Й. против решение № 24/24.01.2024 г. по т.д.№ 231/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260096/19.08.2022 г. по т.д.№ 1332/2020г. на Окръжен съд – Стара Загора, като краен резултат са отхвърлени предявените от тях искове против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве„, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син - С. Н. С., за разликата между присъдената сума от 120 000 лева за всеки от двамата / в която част първоинстанционното решение е потвърдено и влязло в сила / и до претендираните от всеки 180 000 лева. Материалният интерес за ответника в касационна инстанция е в размер на 120 000 лева / 2 х 60 000 /. С определение № 2699/17.10.2024 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, касационното обжалване не е допуснато, като в полза на ответната страна са присъдени разноски от заплатено адвокатско възнаграждение. С отговора на касационната жалба на ищците, ответникът своевременно е отправил искане за възмездяване на разноски и представил доказателства за същото - 3 402 лева с вкл. ДДС. Касаторите са отправили формално възражение за прекомерност, с касационната си жалба, предвид което очевидно не се касае за извършена от тях същинска преценка за прекомерност, доколкото към момента на материализиране на възражението им не е бил подаден отговора на ответника, съдържащ претенцията му по чл. 78, ал. 3 ГПК. Независимо от това, настоящият състав не намира възражението за прекомерност за основателно. Производството по чл. 288 ГПК се характеризира със специфика, която правилно ответната страна посочва, като предполагаща сложност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че се касае за обща касационна жалба на двама ищци, всеки от които предявява самостоятелни основания за неправилност и дори обосновката им частично да съвпада, предполага самостоятелна преценка за съдържанието на защитата. Ответникът се защитава срещу заявен с касационната жалба общ материален интерес от 160 000 лева, като сбор от интереса на всеки от касаторите от по 80 000 лева. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени. Настоящият състав е имал повод да приеме / определение по т.д.№ 682/23 г. І т.о. на ВКС и др. /, че съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022 действително не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, но няма пречка да изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим парично интерес, не предполага съществено различна по съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при неудовлетворителен резултат, настоящият състав е намерил за достатъчно да изходи – само като ориентир - от определените твърди ставки по чл. 7, ал. 2 в Наредбата, като според спецификата на спора, сложността му или с оглед размера на остатъка от претенцията, над долната му граница, към която са фиксирани твърдите ставки, евентуално намали, съответно увеличи същия. Изхождайки от материалния интерес на всеки от касаторите, съвпадащ с този на защитата на ответника - 80 000 лева, и твърдата ставка по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, като ориентировъчна, а не задължителна, при който подход винаги се касае за изчислено възнаграждение под минималните размери, съгласно Наредбата, се получава размер на адвокатско възнаграждение от 2 650 лева или общо 5 300 лева. Дори да се съобрази редуцирането му, с оглед обхвата на предоставената защита – отговор на касационната жалба, аналогично на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, то се получава сума от 3 975 лева, по- голяма от заплатената. Сам по себе си, размерът от 3 402 лева е адекватен на фактическата и правна сложност на спора, съотнесени и към спецификата на производството по селекция на касационните жалби, по чл. 288 ГПК. Следователно, настоящият състав не намира основание да ревизира определението си по присъдени на ответника разноски за касационна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение