Определение № 2447 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на И. Й. А. от София против определение № 25522 от 02.12.2024г., постановено по адм. дело № 10467/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу "отдел" Общински жилища" СО, район "Илинден" и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което "да задължи Столична община, район "Илинден" да издаде приемо-приемателен протокол към издаданата заповед за настаняване в общинско жилище". Ответната страна кмет на район "Илинден"-СО оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема подадената жалба за недопустима поради неизправяне на нередовностите й чрез посочване на предмета на оспорване- обжалван административен акт и указание в какво се състои незаконосъобразността му. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон и без съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно и обосновано е приетото от съда, че не е определен предмета на оспорване чрез посочване на оспорения административен акт и указание в какво се състои незаконосъобразността му. И в двете уточнителни молби, подадени по указанията на съда, не се посочва административен акт, който да подлежи на съдебно оспорване. Бездействието на административен арган да издаде приемо-предавателен протокол към заповед за настаняване в общинско жилище не подлежи на самостоятелно обжалване. Не е спорно, че жалбоподателката е настанена в общинското жилище и заповедта за настаняване е породила действие и права за нея. Спорът относно заплащане на стари/ чужди задължения за консумативни разноски в жилището не е административноправен и правилно първоинстанционният съд приема, че не подлежи на разглеждане от него. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,