Определение № 138 от 17.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1476/2015 г.

Производството пред Върховния касационен съд на Република България е образувано по направено искане с разпореждане № 894 от 29. 10. 2015 г. по ч.н.д. № 443/2015 г., на съдията – докладчик при Районния съд – гр. Мездра, за спор за подсъдност между Районния съд – гр. София и Районния съд – гр. Мездра, основан на чл. 44, ал. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България е изразил писмено становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като компетентен да разгледа и реши наказателното частно дело е Районният съд – гр. София. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе по направеното искане, прие за установено и съобрази следното: Производството по ч.н.д. № 16904/2015 г. на РС – гр. София е образувано по постъпило искане от А. Д. Д. на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. С разпореждане от 20.10.2015 г. по ч.н.д. № 16904/2015 г. на РС – гр. София, съдията-докладчик по делото на основание чл. 42, ал. 2, предл. 1 - во от НПК е прекратил производството и е изпратил делото на РС – гр. Мездра, като е приел, че той е компетентен по направеното искане, тъй като споразумение № 59 от 22.04.2014 г. по н.о.х.д. № 213/2014 г. е одобрено от този съд. Като аргумент е посочена разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от НПК, според която реабилитация може да постанови съдът, който е постановил присъдата като първа инстанция. С разпореждане № 894 от 29. 10. 2015 г. по ч.н.д. № 443/2015 г. на РС – гр. Мездра се аргументира, че компетентен да разгледа делото е РС – гр. София, тъй като в случая е налице реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК и компетентен е съдът по местоживеене. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от НПК е приложима в производството по т.нар. „съдебна реабилитация” по чл. 87 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като съобрази становищата, отразени в разпореждане от 20.10.2015 г. по ч.н.д. № 16904/2015 г. на РС – гр. София и това в разпореждане № 894 от 29. 10. 2015 г. по ч.н.д. № 443/2015 г. на РС – гр. Мездра, както и становището на представителя на Върховната касационна прокуратура намира, че не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл. 44, ал. 1 НПК, тъй като подаденото от А. Д. Д. искане не е такова за съдебна реабилитация по реда на чл. 434, ал. 1 НПК, а за вписване на обстоятелство в свидетелство за съдимост във връзка с настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Това искане е следвало да получи отговор /положителен или отрицателен/, но вместо това Районен съд – гр. София неправилно е образувал производство по чл. 433, ал. 1 НПК и след това е преценявал, кой е компетентния съд. Това е така, защото съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008год. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост свидетелство за съдимост се издава на лице въз основа на заявление, подадено в районния съд по месторождението му, а видно от приложената на л. 7 от делото справка, жалбоподателят е роден в гр. София. Незаконосъобразен е и изводът на Районен съд – гр. Мездра, че е налице спор за подсъдност по смисъла на чл. 44, ал. 1 НПК, защото за да възникне такъв следва да са налице законосъобразно образувани наказателни производства, подлежащи на разглеждане по НПК или ЗАНН, а не по Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Предвид горното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,