Определение № 76 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 7180/12.08.2019 г. от И. С. Д. и Т. С. П., чрез адв. Я. Т. за допълване на определение № 186 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 3212/2019 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителите й разноски по делото за касационната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК насрещната страна М. Н. Д., чрез пълномощник адвокат Б. К. е подала отговор, в който изразява становище, че молбата е неоснователна. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 186 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 3212/2019 г. на ВКС, І г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 183/2019 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 818 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 15863/2018 г., поправено с решение № 169 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 9027/2017 г. на Русенския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от М. Н. Д. искове както следва:

• против И. С. Д. и Т. С. П. искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата по отношение на ½ ид. част от апартамент в [населено място], пл. ”О.” № 22, бл. ”Б.”, вх. Б, ет.6

• иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК против И. С. Д. за установяване, че на основание трансформация на лично имущество ищцата М. Н. Д. е собственик на посочената ½ ид. част от описания имот;

• иск с правно основание чл. 33 ЗС за изкупуване на собствената на ответника И. С. Д. ½ ид. част от описания недвижим имот от купувача И. В. В.;

• иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника И. В. В. да й предаде владението върху собствената й ½ ид. част от описания недвижим имот.

С това определение настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, за присъждане на които е направено искане с отговора на касационната жалба.

При тези данни молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна..

Молителите - ответници по касационната жалба са депозирали писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, към който са приложени пълномощни /л. 87 и л. 88/, договори за процесуално представителство на И. С. Д. и Т. С. П. /л. 89 и 90/ за изготвяне на отговор по касационната жалба и процесуално представителство, имащи характер на разписки, в които е договорено, че за оказване на правна защита и съдействие са договорили и са заплатили на адвоката възнаграждение в размер на по 2 900 /двехиляди и деветстотин/ лв., или общо са заплатени 5 800 /пет хиляди и осемстотин/ лв.

След осъществяване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е поискала да бъде намалено заплатеното от молителя възнаграждение за адвокат, поради прекомерност.

Това възражение е неоснователно.

Молителите са били ответници по няколко иска: 1/ С правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата по отношение на ½ ид. част от апартамент в [населено място], пл. ”О.” № 22, бл. ”Б.”, вх. Б, ет.6, който е с цена с цена 27 050 лв. / ½ от данъчната оценка на апартамента/; 2/ с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на собствената на ответника И. С. Д. ½ ид. част от описания недвижим имот от купувача И. В. В., който е с цена 14 600 евро; 3/ иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК против ответницика И. С. Д. за установяване, че на основание трансформация на лично имущество ищцата М. Н. Д. е собственик на посочената ½ ид. част от описания имот, който иск е с цена 27 050 лв. /½ от данъчната оценка на апартамента/.

В чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минималния размер на възнаграждението, съобразно материалния интерес. При интерес от 10 000 до 100 000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв./ чл. 7, ал.2,т.4/. Изчислен по този начин, общият сбор от дължимите минимални възнаграждения за всеки от ответниците за защита по предявените против тях искове, е в размер на 3 995 лв.

За отговор на касационната жалба възнаграждението е в размер на ¾ от това по чл. 7, но не по малко от 5 000 лв. В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 900 лв. е в размер на минималното, определено на основание чл. 9, ал.3 във връзка с чл. 7, ал.2,т.4 ГПК, и не може да бъде намалено под този размер.

По тези съображения на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото определение следва да бъде допълнено, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Н. Д. следва да бъде осъдена да заплати на И. С. Д. и Т. С. П. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 900 лв. за всеки от тях.

Водим от гореизложеното съдът