Определение № 4543 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Е. М. от [населено място], обл. Благоевград, срещу Определение № 1030 от 18.03.2026 г. на Административен съд - Благоевград по административно дело № 378/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0339-000096 от 20.12.2025 г., издадена от Р. М. - полицай в Районно управление – Сандански при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, с която спрямо него е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Описва подробно фактите по случая и сочи, че той като водач на чуждо моторно превозно средство (МПС) няма никакъв способ да провери дали същото е регистрирано, при положение, че то има регистрационни табели с номер идентичен с този в регистрационния талон и застраховка, които са му предадени, ведно със самия автомобил, поради което той няма никаква вина да извършената погрешка дерегистрация на МПС-то, а следователно след като не може да носи отговорност за нарушението не може да търпи и ограничението от приложената във връзка с него ПАМ. Сочи, че съдът въобще не е обсъдил задълбочено представените към искането за спиране на изпълнението на акт доказателства относно здравословното и семейното положение на жалбоподателя, поради което изводът му, че сочените вреди всъщност представляват единствено обичайни житейски неудобства, които не могат да обосноват спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед, е необоснован. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. С. Манчева от Адвокатска колегия - София. Ответникът по частната жалба - полицай в Районно управление – Сандански при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 20.12.2025 г. със Заповед № 25-0339-000096, Р. М. - полицай в Районно управление – Сандански при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград прилага спрямо И. Е. М. от [населено място], обл. Благоевград, принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ ЗДвП – временно отнемане СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. СУМПС е отнето на 05.03.2026 г. На 13.03.2026 г. И. Е. М. от [населено място], обл. Благоевград оспорва Заповед № 25-0339-000096 от 20.12.2025 пред Административен съд - Благоевград. По жалбата е образувано административно дело № 378/2026 г. С жалбата е направено искане по чл. 166 АПК за спиране на допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Искането е обосновано със влошено здравословно състояние на жалбоподателя, който има трайно намалена работоспособност 78%, както и необходимост да оказва ежедневна помощ на възрастната си болна майка. За посочените обстоятелства са представени доказателства. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената Заповед № 25-0339-000096 от 20.12.2025 г. с оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на административен акт се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Жалбоподателят, на когото е доказателствената тежест, не обосновава искането с нови обстоятелства и доказателства, а представените такива установяват житейски неудобства и затруднения, които ненадхвърлят обичайните неблагоприятни последици от изпълнението на мярката. Съдът прави извод, че не са налице доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварително изпълнение на мярката и искателят не е обосновавал интерес, който да е непротивопоставим на обществения интерес – безопасност на движението за всички участници в него и отхвърля искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Не са посочени конкретни значителни и трудно поправими вреди, които ще понесе искателя от предварително изпълнение на оспорената заповед. Безспорно е, че отнемането на СУМПС за един не малък период от време представлява затруднение за лице, свикнало ежедневно да се придвижва посредством автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността лицето да управлява автомобил в ежедневната си дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Представените пред съда доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя – експертно решение, признаващо му трайно намалена работоспособност със срок до 01.03.2028 г. не доказва само по себе си нуждата от управление на автомобил. Заболяването, което обосновава заключението е стар инфаркт на миокарда като в експертизата е посочено, че лицето не се нуждае от чужда помощ, поради което не може да се предполага, че има ограничена подвижност. Не се твърдят и не са доказват ограничения на мобилността, издръжливостта, толеранса към натоварване или невъзможността за използване на обществен транспорт, които да следват автоматично от диагнозата. Освен това нормата на чл. 166 АПК изисква искането да е обосновано с нови обстоятелства, каквото данните за прекаран стар инфаркт на миокарда не са. Доказателства за семейното положение и нужда от полагане на грижи, извън обичайните за възрастен родител не са представени, поради което правилно съдът приема, че същите представляват обичайни житейски неудобства пряко следствие от изпълнението на акта. Искателят може да поиска от съда да спре предварително изпълнение само въз основа на нови обстоятелства, които обосновават настъпването в неговата правна сфера на значителни или трудно поправими вреди. В случая такива нито са заявени конкретно, нито са доказани, поради което искането законосъобразно е преценено като неоснователно. Правилно съдът не е обсъждал в производството по чл. 166 АПК доводите от правно естество в жалбата, тъй те се отнасят до законосъобразността на самата заповед и отговор по тях съдът дължи с решението по същество. Доводите относно липсата на вина при извършване на нарушението са относими към производството по оспорване на наказателното постановление. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като неоснователно и недоказано, и съответно отхвърлено. С оглед на горното, доводите от частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение