Определение № 486 от 16.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1564/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на управителя на „Ф.-Г“ О.-в несъстоятелност срещу определение № 1492/03.05.2019 г. по в.ч.гр.д. №556/2019 на САС-5 ти с-в, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 164 от 07.12.2018 г. на ОС-Видин, с което е оставена без уважение молба за обезсилване на заповед за изпълнение № 1180/РЗ/ 16.08.2013 г. по ч.гр.д. №1582/13 на РС-Видин и издаден въз основа на нея ИЛ. Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Ответната страна “Т. Б.“АД в писмен отговор счита ЧЖ за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частна жалба е допустима като подадена в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на управителя на „Ф.-Г“ О.-в несъстоятелност срещу определение № 164 от 07.12.2018 г. на ОС-Видин, с което е оставена без уважение молба от страна на същия за обезсилване на заповед за изпълнение № 1180/РЗ/ 16.08.2013 г. и издадения въз основа на нея ИЛ, съставът на САС се е позовал на разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, според която на обжалване с ЧЖ подлежат само актове на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които такова обжалване е изрично предвидено. Обжалваното определение, с което е постановен отказ да бъде обезсилена заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК и ИЛ не попада в нито едната от тези две категории и следователно подадената ЧЖ срещу него се явява недопустима. Настоящият състав на ВКС намира изводите на съда в обжалваното определение за правилни: Жалбоподателят се позовава на това, че с предходно определение на първоинстанционния съд по същото дело е било прекратено производството по иск на “Т. Б.“АД -кредитор в производството по несъстоятелност на „Ф.-Г“ О., предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземане на банката срещу същото дружество и в последствие производството по този иск е било прекратено, доколкото същото вземане е било окончателно прието от синдика в производството по несъстоятелност- чл.637 ал.2 ТЗ. Ето защо, според жалбоподателя в този случай съдът е следвало да обезсили и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, както и издадения въз основа на нея ИЛ. Позовава се на т.13 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Оплакванията в самата ЧЖ до ВКС, настоящият съдебен състав намира за неотносими, доколкото същите не се отнасят до правилността на обжалваното определение на САС за оставяне без разглеждане на ЧЖ срещу определението на ОС-Видин, а до законосъобразността на последното. По отношение на определението на САС, предмет на обжалване в разглежданата ЧЖ до ВКС, настоящият състав намира същата за неоснователна, доколкото в нея, за да обоснове допустимостта на върната ЧЖ, са изложени съображения, че след като самото определение за прекратяване на производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, то и определението за отказ от допълване на последното следва да подлежи на такова обжалване. В случая, обаче, следва да се отчете, че първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по реда на чл.250 ГПК по молба за допълване. Няма и как да се разгледа по този ред молбата на „Ф.-Г“ О.-в несъстоятелност, вх.№ 3695/ 06.12.2018 г., подадена след изтичане на срока по чл.250 ал.1 ГПК, който е започнал да тече за страната от 01.11.2018 г., когато и е връчен препис от определението за прекратяване на основание чл.637 ал.2 ТЗ на производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК. Следователно този довод е неоснователен. Определението, предмет на обжалване с върнатата от САС ЧЖ, не е постановено във връзка с предходното определение и следователно преграждащият характер на прекратителното определение не води и до извода за разпростирането на същите характер и последици и върху определение № 164 от 07.12.2018 г. на ОС-Видин, с което е оставена без уважение молба за обезсилване на заповед за изпълнение № 1180/РЗ/ 16.08.2013 г. по ч.гр.д. №1582/13 на РС-Видин и издаден въз основа на нея ИЛ. С оглед изложените съображения обжалваното пред ВКС определение се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение