Определение № 50 от 01.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5018/2015 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Н. Д. Т. против определение № 274/21.07.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. № 2904/2015 г., с което производството по делото е прекратено. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото в молбата за отмяна на влязло в сила решение има и обосновка за новооткрито писмено доказателство от значение за постановеното от съда решението, чиято отмяна иска. Насрещната страна П. на РБ не е изразила становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Н. Д. Т. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 201/12.01.2015 г. по въззивно гр.д. № 3439/2014 г. на Софийски градски съд. Тя е оставена без разглеждане и образуваното по нея производство пред ВКС е прекратено с обжалваното определение по съображения, че по съществото си молбата е оплакване за неправилност на решенето чиято отмяна се иска; не са изложени доводи, които да могат да се подведат под някоя от хипотезите на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Видно от съдържанието на молбата, подадена от Т., в нея се съдържа несъгласие с постановения от въззивния съд резултат по материалноправния спор, включително, че размерът на присъденото обезщетение е намален въз основа на неотговаряща на действителността справка, изготвена от службата на МВР. Безспорно, касае се за оплаквания за неправилност на съдебния акт, които е недопустимо да се изследват в производството по чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. В края на молбата, подадена от Т., се съдържа и твърдение, че „недействителността“ на справката, въз основа на която въззивният съд по делото е намалил размера на присъденото му обезщетение, се установява от новооткрито писмено доказателство, което прилага към молбата за отмяна. По същество, макар и непрецизно, Т. е обосновал твърдение за наличие на новооткрито писмено доказателство от съществено значение за делото, като го е приложил към молбата – деловодна справка по адм. № 247/15 от СРП. При така установеното, молбата за отмяна е редовна и допустима, а въпрос по същество е преценката дали представеният с нея документ е от съществено значение за делото, съответно той новооткрит ли е, обстоятелствата, удостоверени в него известни ли са й били при решаването му, съответно страната могла ли е да се снабди с документа своевременно. МОТИВИРАН от горното, съдът