Определение № 15 от 22.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2497/2020 г.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба на „Богарт София“ ЕООД – чрез назначения на основание чл.29, ал.2 ГПК особен представител адв. Н. Н. от САК, срещу решение № 11586 от 20.07.2020 г. по т.. д. № 5832/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение са потвърдени постановените от Софийски градски съд по т. д. № 5832/2019 г. решение № 892 от 10.05.2019 г., с което по предявен от Софийска градска прокуратура иск е прекратено „Богарт София“ ЕООД на основание чл.155, т.3 ТЗ, и решение № 1027 от 04.06.2019 г., с което е отхвърлена молбата на „Богрт София“ ЕООД за допълване на първоначалното решение. На 06.01.2021 г. по делото е постъпила молба, с която особеният представител на дружеството - касатор адв. Н. Н. е поискал да му бъде изплатено авансово възнаграждение за производството пред ВКС съгласно чл.2, ал.5 и ал.6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, евентуално – 2/3 от възнаграждението за изготвяне на касационната жалба. Искането е обосновано с отказа на Софийски апелативен съд да изплати на адв. Н. възнаграждение за положения труд, въпреки стриктното изпълнение на законните му задължения на особен представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите в молбата, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е инициирано с предявен от Софийска градска прокуратура иск за прекратяване на „Богарт София“ ЕООД на основание чл.155, т.3 ТЗ. С определение от 25.02.2019 г. Софийски градски съд е назначил на основание чл.29, ал.2 ГПК вр. чл.23, ал.1 ЗПП особен представител на дружеството – ответник, след като при служебна справка в Търговския регистър е установил, че лицето, вписано като управител на дружеството, е починало. За особен представител е определен адв. Н. Н. от САК, който е осъществявал процесуалното представителство на дружеството до приключване на производството пред Софийски градски съд и след това – до приключване на производството пред Софийски апелативен съд. В качеството си на особен представител адв. Н. е изготвил и подадената от името на „Богарт София“ ЕАД касационна жалба срещу решението по т. д. № 3869/2019 г. на Софийски апелативен съд. В определението за назначаване на особен представител Софийски градски съд е определил възнаграждение на особения представител в размер на 120 лв. и е разпоредил същото да бъде изплатено от бюджета на съда. С последващо определение от 10.05.2019 г. съдът е разпоредил на адв. Н. да се изплати възнаграждение в размер на 300 лв., вместо първоначално определените 120 лв., съобразно приложимата в случая разпоредба на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При постановяване на решението по т. д. № 3869/2019 г. Софийски апелативен съд е приел, че с оглед изхода на въззивното производство възнаграждението на особения представител се дължи от ответника „Богарт София“ ЕООД и е осъдил дружеството да заплати на адв. Н. възнаграждение в размер на 300 лв. С определение от 20.10.2020 г. /обжалвано с частна жалба, по повод на която е образувано и е висящо ч. т. д. № 2496/2020 г. по описа на ВКС, Търговска колегия/ въззивният съд е оставил без уважение искането на адв. Н. в качеството на особен представител на „Богарт“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските и за изплащане на дължимото възнаграждение от бюджета на съда. В разпоредбата на чл.29, ал.2 ГПК е уредено правилото, че разноските за особен представител на ответника са за сметка на ищеца. Според т.6 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението на особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а след като бъде заплатено от ищеца, може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора. Касационната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, е подадена от особения представител на дружеството – ответник, който има право на възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Дължимото възнаграждение не е внесено предварително, тъй като ищец по иска с правно основание чл.155 ТЗ е Софийска градска прокуратура. Поради това и по аргумент от чл.78, ал.11 ГПК в полза на особения представител адв. Н. следва да бъде определено възнаграждение за изготвяне на касационната жалба с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което според чл.9, ал.2 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 225 лв. Възнаграждението следва да се изплати от бюджета на Върховен касационен съд, а преценката дали същото подлежи на възстановяване от ответника ще се извърши с крайния акт по делото. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,