Определение № 344 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5103/2014 г.

Производството е по чл.307 ГПК. С влязло в сила решение № 7868/ 27.07.2012 г. по гр.д.№ 43255/2010 г. на Софийски районен съд, 68 състав е допусната делба между бившите съпрузи А. Г. С. и И. И. С. по отношение на един апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.№ 12. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 16.08.2012 г., като съобщението за него е връчено на назначения на И. С. особен представител адв.Е. П., определена при условията на чл.47, ал.6 ГПК. На 6.12.2012 г. И. С. е подала молба за отмяна на горното решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК с оплакване за неправилно приложение на процедурата по чл.47, ал.6 ГПК С определение № 380 от 30.12. 2013 г. по гр.д.№ 7719/ 2013 г. на ВКС, І г.о. молбата за отмяна е оставена без разглеждане поради просрочие, като съдът е пресметнал, че е пропуснат тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, а като узнаване на решението е приел датата 02.08.2012 г., когато съобщението за изготвянето му е връчено на адв.П.. Копие от определение № 380/30.12.2913 г. е изпратено на И. С. на адреса, съобщен от нея в молбата за отмяна, но и при трите посещения- на 17.01., на 18.02. и на 19.02. връчителят не е намерил молителката на този адрес, като същата не се е обадила и на оставения й телефон за връзка. Това е дало основание на състава на ВКС да приеме, че е налице хипотезата на чл.41, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.41, ал.2 ГПК приложил съобщението към делото и постановил то да се счита за връчено, с дата на резолюцията 25.02.2014 г. На 29.05.2014 г. И. С. е подала молба за отмяна на прекратителното определение на ВКС, като възразява относно приложението на чл.41,ал.2 ГПК. Развива и доводи за отмяна на решението по допускане на делбата, идентични с тези по предходната молба за отмяна. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че предмет на настоящото производство е молбата за отмяна на определение № 380/30.12.2013 г., подадена на 29.05.2014 г. с вх.№ 1022099. Ако се приеме, че определението е влязло в сила на 26 февруари 2014г. / с изтичане на седмичния срок, считано от 19.02.2014 г./, то срокът за подаване на молбата за отмяна изтича на 26 май 2014 г. и следва, че молбата, подадена на 29.05.2014 г. е извън пределния тримесечен срок. Срокът за обжалване започва да тече от последното посещение на връчителя на адреса- в случая 19.02.2014 г., т.к. се счита, че тогава съобщението е достигнало до адресата, а не от датата на разпореждането на съда, с което се определя, че съобщението следва да се счита връчено по реда на чл.41, ал.2 ГПК. В този смисъл вж. опр.№ 625 от 30.09.2013 г. по ч.т.д.№ 3124/2013 г., І т.о. на ВКС. Няма основания да се приеме, че не е налице редовно връчване по чл.41, ал.2 ГПК, тъй като видно от удостовереното от връчителя на призовки адресът е посещаван в рамките на повече от месец три пъти по различно време. При наличие на данни за редовно връчване на съобщението за постановяване на определение № 380/ 30.12.2013 г. не следва да се приема, че е узнала за него през м.май 2014 г.- „по телефона от призовкарката от СРС”, както се твърди в настоящата молба за отмяна. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, поради което и на основание чл.305, ал.1, т.5 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение