Решение № 15454 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2013 г.
ВАСI отделение21.11.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 399/18.02.2013 г. по адм. д. № 3128/2012 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15454 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 399/18.02.2013 г. по адм. д. № 3128/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 091201592/21.06.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта, с която за 2005 г. е определен допълнителен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 5894,90 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Итава-03-Таня Башева", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок., а разгледана по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 091201592/21.06.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта, с която за 2005 г. е определен допълнителен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 5894,90 лв с лихви Ревизията е протекла по чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. По ревизионната експертиза са били определени стойности на СМР за 2005 г. и 2006 г. Ревизираното лице е представило експертно заключение, според което разходите за СМР за 2004 г. са в размер 37 821,40 лв, който размер е възприет от актосъставителя. В ревизионната експертиза е определена стойност на СМР за 2005 г. 112 475,12 лв. В съдебното производство е назначена оценъчна експертиза, която е определила, че СМР по изграждане на сградата са на стойност 12 284 лв чрез подробна количествено-стойностна сметка. Заключението не е било оспорено от страните. Сградата е построена в периода 2004 г. - 2006 г. Съдът е извадил стойността на СМР за 2004 г. и за 2006 г. от определената стойност на СМР на цялата сграда, определена от съдебната експертиза и обосновано е приел, че СМР, извършени през 2005 г. са на стойност 29 346,61 лв, прибавил е останалите разходи за 2005 г. за 22 597,45 лв и е определил общ размер на разходите 51 944,06 лв. При установени приходи за 2006 г. в размер 81 448,24 лв обосновано съдът е приел, че не е налице превишение на разходите над приходите за 2005 г. - условие по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и е отменил РА като незаконосъобразен в тази част. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно възприемане от съда на съдебната експертиза. Същата не е оспорена от касатора в съдебното заседание, когато е обсъдено и прието заключението на вещото лице и определя стойности на извършените по години СМР, близки до експертната оценка на лицензирания оценител инж. Димитрова, чийто извод за стойността на СМР, изградени през 2004 г. е възприет от органите по приходите. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,