Определение № 9535 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село, чрез пълномощника ст. юрисконсулт Прелков, срещу определение № 24392/17.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6038/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен изричен отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, обективиран в писмо № 2205-94П-00-1481/04.07.2025 г., с което е оставено без разглеждане заявлението на П. В. М. за издаване на удостоверение за безплатно пътуване с железопътен транспорт по чл. 20, вр. чл. 19 от ППЗСПП (№ ЗСП/Д-С-КС/295/23.05.2025 г.), както и искането му за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (№ ЗХУ-КО/ДСКС/2218/23.05.2025 г.) и преписката е изпратена на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, за произнасяне по същество по подадените заявления в законния срок, при съобразяване с дадените в мотивите на определението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебния акт, поради което се иска отмяната му и постановяване на друг по същество, с който да се потвърди изричния отказ. Ответникът по частната жалба в писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: В първоинстанционното производство предмет на съдебен контрол за законосъобразност е изричен отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, обективиран в писмо № 2205-94П-00-1481/04.07.2025 г., с което са оставени без разглеждане заявленията на П. В. М. за издаване на удостоверение за безплатно пътуване с железопътен транспорт по чл. 20, вр. чл. 19 от ППЗСП (№ ЗСП/Д-С-КС/295/23.05.2025 г.) и за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (№ЗХУ-КО/ДСКС/2218/23.05.2025 г.). Производството пред първоинстанционния съд е разгледано по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК регламентира право на частна жалба срещу постановеното определение по ал. 1, каквото е оспореното, само на страните, участващи в административното производство. Сезираният със заявлението административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство, започнало по искането за издаване на административен акт. Именно поради това и съобразно императивната разпоредба на чл. 200, ал. 2 от АПК, административният орган няма право да оспори съдебния акт, с който е отменен постановения от него акт. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2021 г. по т.д. № 10/2019 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС, с което е прието, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. Предвид изложеното, частната жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение