Определение от 23.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4508/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител, срещу решение №209 от 07.02.2023г., постановено по административно дело №2090/2022г. на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/.

С обжалвания съдебен акт е отменен отказ на Агенция по вписванията, обективиран в писмо изх.№66-00-138 от 09.03.2022г., с което е оставено без уважения искане с вх. Рег.№66-00-138/14.02.2022г. на Я. Желев за заличаване личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на „Вегас груп“ЕООД, [ЕИК], раздел „Актуален учредителен акт“, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и преписката е изпратена на администратора на лични данни- Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявлението на Я. Желев с вх. Рег. №66-00-138/14.02.2022г., в сроковете по чл.12, ал.3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), съобразно указанията на съда.

На настоящият съдебен състав е служебно известно, че състав на ВАС–Пето отделение с определение от 21.03.2023г. по адм.д.№6332/2022г., образувано по касационна жалба на Агенцията по вписванията (АВ) срещу решение №169/05.05.2022 г., постановено по адм. д. 63/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич (АС-Добрич), е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Възможно ли е член 4, параграф 2 от Директива 2009/101/ЕО да се разглежда като създаващ задължение за държавата-членка да допусне оповестяване на дружествен договор, подлежащ на вписване на основание чл. 119 от Търговския закон, в който освен имената на съдружниците, които задължително подлежат на обявяване на основание чл. чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдържа и други техни лични данни? При отговора на този въпрос е важно да се има предвид, че Агенцията по вписванията е публична институция, спрямо която, според константната практика на Съда, могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, C-180/04, ECLI:EU:C:2006:518, Recueil, стр. I-7251, точка 26 и цитираната съдебна практика).

2. При положителен отговор на предходния въпрос възможно ли е да се приеме, че в ситуацията, породила спора в главното производство, обработването на личните данни, осъществявано от Агенцията по вписванията е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора по смисъла на член 6, т. 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/6791?

3. При положителен отговор на предходните въпроси възможно ли е да се приеме за допустима национална правна уредба като тази в член 13, алинея 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях, като внасяща яснота относно възможността за „доброволно оповестяване“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/101/ЕО и на лични данни независимо от Съображения 32, 40, 42, 43 и 50 от Регламент (ЕС) 2016/6791?

4. Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива 2009/101/ЕО, държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/6791 да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?

5. В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?

6. Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/6791?

7. Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/6791 да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в Търговския регистър, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?

8. Становището рег. № 01-116(20)/01.02.2021 г. на националния надзорен орган Комисията за защита на личните данни, дадено на основание член 58, параграф 3, буква Б от Регламент (ЕС) 2016/6791, според което Агенцията по вписванията не разполага с правна възможност или правомощия, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни, възможно ли е да се разглежда като доказателство по смисъла на член 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/6791 за това, че Агенцията по вписванията по никакъв начин не е отговорна за събитието, от което се твърди, че са настъпили вреди на физическото лице?

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че решението на Съда на Европейския съюз по така направеното преюдициално запитване е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.

Налице са процесуалните предпоставки на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, за спиране на производството по адм.д.№4508/2023г. по описа на ВАС с оглед образуваното дело № С-200/23 по описа на Съда на Европейския съюз, което има преюдициално значение за изхода на спора по настоящото дело.

По изложените съображения на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. чл. 144 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,