Определение № 6667 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. Т. срещу Определение № 2838 от 19.03.2025 г. по адм. д. № 1767/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, VI отд. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, след като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна: С обжалваното определение тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане: 1. жалбата на И. Г. Т. срещу решение по т. 3.1 от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 5 февруари 2025 г., с което се прекратява обявеният с решение на ПК на ВСС по протокол № 44/30.11.2022 г., т. 1 (обн. ДВ, бр. 96/02.12.2022 г.) конкурс за първоначално назначаване и заемане на 28 длъжности „прокурор“ в районните прокуратури; 2. искането на И. Г. Т. за спиране на изпълнението на решение по т. 3.1 от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 5 февруари 2025 г., с което се прекратява обявения с решение на ПК на ВСС по протокол № 44/30.11.2022 г., т. 1 (обн. ДВ, бр. 96/02.12.2022 г.) конкурс за първоначално назначаване и заемане на 28 длъжности „прокурор“ в районните прокуратури. Със същото определение е прекратено производството по делото. В определението е посочено, че не подлежи на обжалване. Мотивите на съда са, че действително решението на ПК на ВСС съдържа указания за обжалване, но в т. 3.2 от решение по протокол 25/05.07.2023 г. по отношение допуснатите кандидати до класиране има влезли в сила актове, административни и/или съдебни, с които тези кандидати не се назначават. При опорочена процедура по изготвяне на конкурсни материали и посочен етап за отстраняване на опорочено действие не може да се провежда второ класиране. Процесното решение на ПК на ВСС не създава права и задължения. Същото е взето в пределите на оперативната самостоятелност на органа по преценка какво да извърши във връзка с отменена конкурсна процедура. С него не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. С факта на прекратяване на конкурса са заличени и действията на административния орган по неуспешното му провеждане. Отпаднало е и класирането, по силата на което на жалбоподателя е било признато право да участва в него. По горните съображения на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима. След като оспорването на решението на ПК на ВСС е недопустимо, съдът е приел, че жалбоподателят не е активно процесуално легитимиран да иска спиране на предварителното изпълнение на това решение, поради което искането за спиране също е оставено без разглеждане. І. По допустимостта на частната жалба. Тричленният състав на ВАС е дал неправилно указание, че определението му не подлежи на обжалване, тъй като с това определение не е извършена проверка по съществото на спора относно законосъобразността на решението на ПК на ВСС за прекратяване на конкурсната процедура. По аналогичен случай във връзка със същия конкурс, но при обжалване на предходни решения на ПК на ВСС, се приема, че определението на тричленен състав на ВАС, с което е оставено без разглеждане оспорването, подлежи на обжалване - Определение № 8171 от 2.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2024 г., 5-членен с-в. По изложените съображения петчленният състав на ВАС приема, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същият е неблагоприятен за жалбоподателя, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство. Поради неправилното указание за необжалваемост на съдебния акт и липсата на доказателства за съобщаването му на страните, следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК. Предвид горното частната жалба е процесуално допустима. ІІ. По съществото на частната жалба. Частната жалба е основателна. От събраните по делото доказателства се установява, че с решение на ПК на ВСС по протокол № 44/30.11.2022 г., т. 1 (обн. ДВ, бр. 96/02.12.2022 г.) е обявен конкурс за първоначално назначаване и заемане на 28 длъжности „прокурор“ в районните прокуратури. Конкурсната комисия е провела писмен и устен изпит и е извършила класиране на участниците съобразно резултатите от писмения и устния изпит. От Комисията по професионална етика към ПК на ВСС са изготвени становища относно притежаваните нравствени качества от кандидатите. Впоследствие Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС на заседание, проведено на 04.07.2023 г., приема, че е налице нарушение на процедурата при провеждане на конкурса. С решения по т. 3.1, 3.2. и 3.3 по Протокол № 25 от 05.07.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС приема, че е налице опорочаване на процедурата в конкурса за първоначално назначаване на длъжност „прокурор“ в районните прокуратури, обявен с решение на ПК на ВСС по протокол № 44/30.11.2022 г. (т. 3.1); не назначава участниците в конкурса за първоначално назначаване, като посочва същите поименно (т. 3.2) и връща процедурата по конкурса във фаза – изготвяне на казуси и тестове от конкурсната комисия (т. 3.3). Посочените по-горе решения на ПК на ВСС по Протокол № 25 от 05.07.2023 г. са обжалвани по съдебен ред. Жалбите на трима от участниците в конкурса са оставени без разглеждане, а останалите жалби са отхвърлени с Решение № 12291 от 13.11.2024 г. по адм. дело № 7078/2023 г. на ВАС, VІ отд., което не подлежи на обжалване. В посоченото съдебно решение по съществото на спора са изложени мотиви, че ПК на ВСС правилно е приела, че е допуснато съществено нарушение на процедурата при провеждане на конкурса, в резултат на което законосъобразно е отказала да назначи класираните участници и е върнала процедурата във фаза – изготвяне на казуси и тестове от конкурсната комисия. При така установените факти настоящият съдебен състав приема, че с влизането в сила на горните решения на ПК на ВСС висящността на конкурсната процедура се запазва. С процесното решение ПК на ВСС прекратява конкурсната процедура. В него е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му. В преписката не се съдържат доказателства, че е съобщено на неговите адресати. Тричленният състав на ВАС е формирал неправилен извод, че решението на ПК на ВСС за прекратяване на конкурсната процедура не представлява административен акт, тъй като в резултат от прекратяването на процедурата се прегражда по-нататъшното провеждане на конкурса, включително участието на частния жалбоподател в конкурса. Същият е обжалвал посочените по-горе решения на ПК колегия на ВСС - по т. 3.1, т. 3.2.64 и 3.3 по Протокол № 25 от 05.07.2023 г., като жалбата му е отхвърлена с Решение № 12291 от 13.11.2024 г. по адм. дело № 7078/2023 г. на ВАС, VІ отд. Следователно същият има качеството на участник във висящата конкурсна процедура. Трайна е съдебната практика, че актовете на съответната колегия на ВСС, с които се прекратява конкурсна процедура, съответно процедура за избор на административен ръководител подлежат на обжалване - Определение № 1310 от 7.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2022 г., VI о., Определение № 1315 от 7.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2022 г., VI о. и Определение № 8297 от 4.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2024 г., VI о. Освен това в самото решение на ПК на ВСС изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му съгласно чл. 56 АПК, който е озаглавен „Прекратяване на производството“, т.е. самият орган съобразява, че с взетото решение се засягат неблагоприятно неговите адресати. Предвид липсата на сочените от съда основания по чл. 159, т. 1 и 4 АПК за недопустимост на жалбата, необоснован е изводът на съда за недопустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. По горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия