Определение № 12638 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11711/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Т. Д. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Георгиев, против определение № 34773 от 23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9246/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу удостоверение за въвеждане в експлоатация № 488 от 05.05.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативна дейност и регистрация на строежи“ при направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община, и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че съдът неправилно е изключил частният жалбоподател от кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Ответникът - началник отдел „Оперативна дейност и регистрация на строежи“ при направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на М. Д. против удостоверение № 488 от 05.05.2025 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Реконструкция на капандури в Ателие 1 на 5-етаж /стар тавански етаж/“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор], съставляващ [заличен текст], Столична община, издадено от началник отдел „Оперативна дейност и регистрация на строежи“, с възложител - С. Т. Т.. Жалбоподателката се легитимира с [нотариален акт], [заличен текст], дело № 101/2012 г., като собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], в която сграда се намира строежа, предмет на оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация. За да постанови оспореното определение Административен съд – София град е приел, че жалбоподателката не е възложител на процесния строеж и удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация не засяга непосредствено правата й, свободите или законните интереси и не създава задължения, поради което и по аргумент от чл. 147 от АПК, не е от кръга на лицата, имащи правен интерес да оспорват този административен акт. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 161 и чл. 177 от ЗУТ съдът приема също така, че удостоверението за въвеждане в експлоатация засяга правата и законните интереси само на лицата, субекти в административното правоотношение, като такъв е единствено възложителят на строежа по смисъла на чл. 161 от ЗУТ и само той има право да оспорва издаването или отказа за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Според съда в случая жалбоподателката не е инициатор на административното производство и не е легитимирана да оспори удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като същото констатира техническата годност за ползване на обекта и не ограничава законните права и интереси, нито създава задължения за трети лица. Съдът приема също така, че обстоятелството, че жалбоподателката притежава общи части от сградата, в която е извършено строителството, не придава качеството на възложител на строежа, нито обуславя правен интерес от оспорването на акт по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ. Въз основа на това съдът е приел, че е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 от АПК - оспорващият няма правен интерес от оспорването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Така постановеното определение е правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателката, в качеството й на собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], не е налице правен интерес от оспорване на процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Производството по издаване на удостоверението започва по заявление на възложителя до компетентния административен орган /чл. 177, ал. 1 от ЗУТ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти/, поради и което страни в това производство, както правилно приема административният съд, са възложителят на строежа като заявител и органът, компетентен съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ да издаде удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Поради и това удостоверението за въвеждане в експлоатация може да се оспори само от лицата с право да инициират производството по неговото издаване, съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ. Доколкото по делото не се установява жалбоподателката да има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ по отношение на процесния строеж, както и да е инициатор на административното производство, то същата безспорно не е легитимирана да оспори удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като същото констатира техническата годност за ползване на обекта и не ограничава права и законни интереси, нито създава задължения за трети лица. Поради това правилен е и крайният извод на административния съд, че жалбоподателката няма правен интерес от оспорването и подадената от нея жалба се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК. По отношение възражението на частния жалбоподател, че съдът неправилно е прекратил производството, изключвайки го от кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, следва да се има предвид, че цитираната разпоредба е неприложима в процесния случай. Цитираната разпоредба е относима в производството по оспорване на разрешението за строеж, което представлява самостоятелен административен акт, подлежащ на оспорване не само от възложителя, но и от други заинтересувани лица, посочени в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. С оглед изложеното определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,