Определение № 2465 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1775/2026 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Е. Д. М. за отмяна на влязло в сила решение № 6432/22.11.2024 г. по гр.д. № 3871/2023 г. в частта, с която Софийският градски съд, изменяйки решение № 14615/15.12.2022 г. по гр.д. № 57017/2021 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил иска на Е. М. по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България в размер над сумата 1 000.00 лв. до сумата 23 000.00 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 1 НК. Молителят обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдения, че по делото, по което е постановено решението, в нарушение по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не е участвал прокурор. Ответникът по молбата Прокуратурата на Република България възразява, че е неоснователна. Настоящият състав я намира за недопустима. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, делата по този закон се разглеждат със задължително участие на прокурор. Чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ е предвиден от закона случай на участие на прокурор като представител на единната и централизирана прокуратура в качеството й на контролираща страна (чл. 26, ал. 3 ГПК). Предвиденото в чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ участие на прокурора произтича от конституционното правомощие на прокуратурата да следи за спазване на законността, като участва освен по наказателните дела от общ характер, и в други дела в защита на значим обществен интерес (чл. 127, ал. 1, т. 6, пр. 1 от Основния закон), т.е. да съдейства за постановяване на правилно решение. Чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не се прилага, когато Прокуратурата е надлежен ответник по иск по ЗОДОВ – т. 15 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС. Тогава участието на прокурора като представител на единната и централизирана прокуратура произтича от правото на иск, което съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ се упражнява срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, макар държавата да е длъжник по материалното правоотношение, а прокуратурата е процесуален субституент (чл. 26, ал. 2 ГПК). Следователно когато страна със засегнат правен интерес от влязло в сила решение по ЗОДОВ обосновава подадена молба за отмяна с твърдения, че по приключилото дело не е участвал прокурор, за надлежната процесуална легитимация по молбата е необходимо по приключилото дело да се прилага чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. Тогава молителят не упражнява чужди права, а своето право на иск/на молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се оплаква, че допуснатото процесуално нарушение - по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, е възпрепятствало съдействието, което прокуратурата дължи в защита на обществения, но и в интерес на всяка от страните, за постановяване на правилно решение по делото по ЗОДОВ. Молбата за отмяна е недопустима, когато влязлото в сила решение е постановено по дело по ЗОДОВ, в което съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата е надлежен ответник/процесуален субституент на държавата, а чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не се прилага. Тогава молителят се позовава на нарушеното право на участие на ответника, т.е. защитава чужд/на държавата/на длъжника по материалното правоотношение, а не своя правен интерес. Тогава Върховният касационен съд се произнася с определение, с което оставя без разглеждане молбата за отмяна, която е подадена при липса на надлежна процесуална легитимация. Случаят е такъв. По частично отхвърления иск с влязлото в сила решение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, чиято отмяна иска Е. М. с молбата за отмяна, по която е образувано настоящото дело, Прокуратурата е надлежен ответник/процесуален субституент на държавата/на длъжника по материалното правоотношение.