Определение от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2026 г.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като разгледа искането намира същото за неоснователно. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 Закона за правната помощ /ЗПП/, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. В случая, с оглед характера на производството, не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. По преценка на съда безплатната правна помощ за процесуално представителство се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Независимо от последното, дори и при наличието на доказателства за липсата на парични средства у молителя, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. /чл. 24, т. 1 и 2 ЗПП/. С оглед доказателствата по делото, настоящият състав на съда приема, че в случая не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Предвид горецитираната правна уредба и естеството на повдигнатия спор, не е налице и предпоставката по т. 1 на чл. 24 ЗПП, доколкото предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. При това, интересите на правосъдието не изискват в случая участието на адвокат, като процесуален представител на жалбоподателя в производството. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение на основание чл. 213а, ал. 3 АПК