Определение № 744 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. Д. В. и П. И. В. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. и на Д. М. И. и И. М. И. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. против решение № 253 от 14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1672 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1753 от 18.05.2023 г. по гр. д. № 14374/2021 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявения от касаторите против П. М. Ц. иск с правно основание чл. 42, б. “б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване за нищожно завещателно разпореждане обективирано в завещание от 10.11.2020 г., оставено от Л. Л. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 30.11.2020 г. в полза на П. М. Ц., тъй като завещанието не е изписано и подписано от Л. Л. Д., както и в него са налице поправки, добавяния и зачерквания, които пречат да се установи волята на завещателката. П. М. Ц. чрез пълномощника си адвокат П. К. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 2519 от 20.05.2025 г. е констатирано, че И. М. И. е починал на 13.04.2024 г., преди подаване от него име на касационната жалба, конституирани са наследниците му по закон Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С., като на последните е указана възможността да обжалват въззивното решение или да потвърдят подадената от името на наследодателя им касационна жалба вх. 12512 от 17.05.2024 г. С определение № 4927 от 30.10.2025 г. е прекратено производството по касационната жалба на Д. М. И., поради оттеглянето й и по отношение на Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С., поради непотвърждаване действията по подаването на касационна жалба от името на И. М. И.. Определението е влязло в сила на 26.01.2026 г. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е установил, че ищците са наследници от трети ред на Л. Л. Д., починала на 30.11.2020 г. Със завещание от 10.11.2020 г. Л. Д. е завещала на П. М. Ц. всичко което притежава, тъй като тя се е грижила четири години за нея и е много доволна и благодарна. Произнасяйки се по спора дали завещанието е написано и подписано от Л. Д., съдът подробно е обсъдил съдебно-почерковата и тройната съдебно-криминалистическа експертиза за почерково изследване на документ и установените съществени съвпадения в общите графични признаци, както и съществено съвпадение в частните почеркови признаци, както и съществени съвпадения в общи признаци и частни признаци във формата и движенията при изписване на елементите на подписа, свързване на елементите от подписа, относително месторазположение на движенията при изписване на части от подписа, като съвпаденията са характерни, индивидуални, устойчиви и образуват идентификационната съвкупност, която дава основание за положителния извод на експерта Р. и дадените от същия разяснения в открито съдебно заседание относно установените различия, които се дължат на вариантност при изписване на текста и полагане на подписа, тъй като представляват третото основно свойство на почерка, като няма лице, което по абсолютен еднакъв начин да положи подпис и да изпише текст. Заключението на в. л. Р. се потвърждава от заключението на в. л. Ц. Ц., Б. Б. и В. В., които също посочват, че наличието на различия в изписването на текста е нещо нормално и се дължи на вариантност, което е характерно за почерка на всеки човек. Не е възможно по еднакъв начин да се положи подпис и да се изпише текст. Кредитирайки експертните заключения като пълни, ясни и компетентни, при съвпадение на констатациите и изводите на вещите лица, липсата на противоречие и наличието на подробно разясняване на извършените изследвания, съдът е приел за неоснователни доводите, че не се установява по категоричен начин авторството на завещанието, поради установените различния между сравнителния материал и текста и подписа на завещанието. Относно възраженията за евентуално заинтересованост на вещите лица, съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, както и конкретни твърдения, от които да се установява заинтересованост на вещите лица, както и оказвано на вещите лица неправомерно въздействие, което да се е проявило в даване на небезпристрастно заключение. Познанството или съвместната им работа с други вещи лица сам по себе си не обуславя противен извод. Въззивният съд е обсъдил и доводите относно констатацията на експертите, че текстовете „Моля да бъде изпълнена“ и „Саморъчно“ се различават по някои общи признаци, като размер по вертикала и разтегляемост, което сочи относителна неедновременност на изписването спрямо основния текст. В о. с. з експертите посочват, че не може да се определи, колко време след изписването на основания текст, са изписани посочените изрази, като не са забелязали различно мастило. Съдът е посочил, че в закона няма изисквания целият текст на завещанието да е изписан едновременно. По делото липсват доказателства изразите да са добавени след като завещанието е било подписано. Освен това тези изрази не са съществена част на волеизявлението на завещанието. Тяхното наличие или липса не води до недействителност. Изразите са бланкетни и от тях не може да се направи извод за колебания във волята на завещателката, което да доведе до недействителност на завещанието. И не на последно място в о.с.з вещото лице Ц. посочва, че не може да се установи след какъв период от време са добавени, дали е изминало половин минута или половин час. Добавки в завещанието, биха имали правно значение ако с тях се уточнява вече извършено разпореждане или когато се вмъква допълнително в текста нова завещателно разпореждане. Само в тези хипотези може да се разсъждава за липса на яснота във волята на завещателя. В настоящия случай добавките нямат такова естество. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Д. В. и П. И. В. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставят следните въпроси: 1) води ли до нищожност на завещанието дописването/добавяне на допълнителен текст от завещателя в текста на завещателното разпореждане след съставяне на завещанието; 2) следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, вкл. в тяхната съвкупност; 3) представлява ли процесуално нарушение отказът на съда да изясни възникналите въпроси, свързани с правилността на депозираните съдебни експертизи, вкл. чрез допускане назначаване на вещи лица от друг съдебен район; 4) обвързан ли е съда със заключението на вещите лица или следва да го цени заедно с установените по делото факти и твърдения по свое вътрешно убеждение; 5) представлява ли отказ от страна на съда събиране на относими, допустими и необходими за изясняването на спора въпроси с недопускане назначаването на вещи лица от друг съдебен район с цел да се избегне каквато и да възможност от евентуална заинтересованост на вещите лица; 6) следва ли при установена вариантност на почерк и подпис да се приема, че е безспорно установено авторството на изследвания документ. По поставените въпроси не се констатира основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е поставен в контекста на тезата на касаторите, че изразите, за които е установена неедновременност на изписването им спрямо основния текст, са добавени след като завещанието е било съставено, т. е. с положени дата и подпис. Въззивният съд обаче е приел, че липсват доказателства добавените изрази да са изписани след полагане на подписа. Същевременно в практиката на ВКС – решение № 71 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 3115/2015 г., ІІ г. о. – е дадено тълкуване, че наличието на поправки и зачертавания или добавяния не означава винаги нищожност. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК, който повелява, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачертавания, изтривания и добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички доказателства по делото. Въззивният съд се е съобразил с това тълкуване, като с оглед установената автентичност на изразите, техният бланкетен характер, с оглед на който не добавят нищо ново към изразената воля на завещателя (в който смисъл е решение № 1686 от 21.06.1971 г. по гр. д. № 966/1971 г., І г. о. на ВС, на което се позовават касаторите, макар и постановено в хипотеза, в която добавката е направена от трето лице) е приел, че в случая завещанието е действително. По втория въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС, тъй като видно от мотивите на съда са обсъдени всички доводи на въззивниците, а обстоятелството, че е формиран различен извод от целения от ищците, не обосновава неизпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК. Третият, четвъртият и петият въпрос са свързани с приложението на чл. 200, ал. 3 и чл. 202 ГПК. По тези въпроси е налице практика на ВКС, включително и посочената от касаторите, от която въззивния съд не се е отклонил. Посочил е защо възприема констатациите и заключенията на експертите, като подробно ги е обсъдил в мотивите, включително и с оглед обстоятелството, че по делото липсват доказателства, които да са в противоречие със заключенията. Същевременно нормата на чл. 196 ГПК ясно посочва, че обоснованото съмнение в безпристрастността на вещите лица се свързва с хипотезите на чл. 22, ал. 1 ГПК. Тезата на касаторите, че служебни взаимоотношения на експертите с вещи лица, давали заключения относно процесното завещание по други дела, внася съмнение в тяхната безпристрастност, не може да се свърже с нито едно от основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК. Шестият въпрос е обоснова с доводите, че в текста на завещанието и без необходимост от специални знания, се забелязват няколко почерка, като подходът на вещите лица да установяване наличие/липса на съвпадения между изследвания текст сравнителния материал ги е отклони от изследване на почерка в самия изследван текст, което е довело до установяване от страна на експертизата на различия между почерка и подписа, които са обяснени с вариантност. При установена вариантност, страната която носи доказателствена тежест за установяване автентичността на писмено доказателство, следва да представи допълнителни доказателства, които да доведат до категоричност и безспорност на изводите. Единствено констатацията за вариантност, без да се установят субективните и обективни причини за наличието й, води до извод, че не е проведено пълно и главно доказване. Посочената теза не може да обоснове допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС - решение № 315/25.10.2013 г. по гр. д. № 1301/2013 г., IV г. о., решение № 158/3.07.2013 г. по гр. д. № 1455/2013, ІІ г. о. е дадено тълкуване, че дори липсата на категоричност за авторството в експертни заключения относно автентичност на завещание не винаги означава, че ползващото се от завещанието лице не е провело главно доказване, като съдът следва да обсъди причините, поради които вещото лице не е дало категорично заключение. В настоящия случай и четиримата експерти, изследвали процесното завещание са дали категорично заключение за авторството и по делото липсва проведено насрещно доказване, което да внесе съмнение в категоричния експертен извод. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторите А. Д. В. и П. И. В. следва да възстановят на П. М. Ц. направените по повод касационната им жалба разноски в размер на 766.94 евро, равностойност на сумата 1500.00 лв., заплатено възнаграждение на адвокат П. К.. С молба вх. № 22067 от 27.11.2025 г. П. М. Ц. е поискала да се допълни определение № 4927 от 30.10.2025 г., като й се присъдят направените разноски по повод касационната жалба на Д. М. И. и И. М. И.. Ответниците по молбата по чл. 248 ГПК Д. М. И., Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С. са поискали П. М. Ц. да посочи по делото банкова сметка, по която може да има доброволно изпълнение, ако искането й бъде уважено. Искането е основателно, поради което на П. М. Ц. следва да се даде възможност да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, като се отложи произнасянето по молбата по чл. 248 ГПК до изпълнение на указанията. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение