Определение № 60082 от 21.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 801/2021 г.

Производството е образувано по реда на чл.346, т.1 от НПК по жалба на Й. Р. срещу решение № 38 от 19.07.2021г., постановено по ВНОХД 322/21г. на Пловдивския апелативен съд. С жалбата се иска намаляване на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намери следното: Съдебното следствие по делото е проведено по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият по реда на чл.371, т.2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се е съгласил, да не се събират доказателства за тях. С присъда № 260020 от 14.04.2021г., постановена по НОХД № 146/21г. Хасковският окръжен съд го е признал за виновен в осъществяване на престъпления по чл.242, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.2, вр. ал.1 от НК. Наложено му е най-тежкото от определените отделни наказания, а именно – лишаване от свобода за срок от четири години и половина при първоначален общ режим, към което е присъединена и глоба в размер на петдесет хиляди лева. Присъдата е протестирана от прокурор при Хасковската окръжна прокуратура с искане за отмяна на приложението на чл.55, ал.1 от НК и увеличаване на наказанията за всяко едно от престъпленията. С атакуваното решение въззивният съд е потвърдил присъдата на окръжния съд. И пред двете съдебни инстанции Й. Р. е представляван от двама упълномощени защитници. С оглед така описаното развитие на наказателното производство, жалбата е процесуално недопустима. Подсъдимият не е обжалвал присъдата пред апелативния съд. Българският процесуален кодекс не позволява акта на първоинстанционния съд да се атакува за първи път директно пред касационната инстанция. Така нареченото „прескачащо” обжалване („прескачаща” касация) е недопустимо. Ако присъдата не е била атакувана пред въззивния съд, независимо по какви причини, не подлежи на касация. Предмет на касационната проверка е въззивният, а не първоинстанционният акт. Правото на касационна жалба възниква за подсъдимия, когато за него съществува правен интерес от обжалването, т.е., когато в резултат на решението /а не на присъдата/ е настъпила промяна в негова вреда. В конкретния случай такава не е налице, защото присъдата е изцяло потвърдена без да са били допълнително или в по-голяма степен засегнати негови права и законни интереси. Като не е депозирал въззивна жалба, Й. Р. е изразил съгласие с първоначално определеното наказание. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,