Решение № 7752 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) против решение № 5562/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 511/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград. С обжалваното решение, по оспорването на К. Д. Д., е обявена нищожността на отказ за изплащане на адвокатско възнаграждение по отчет № 45/2025 г., обективиран в писмо изх.№ 25-202-157/17.02.2025 г. на председателя на НБПП, и преписката е изпратена на НБПП за произнасяне по подадения от адвокат К. Д. Д. отчет. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че нормата на чл. 8, т. 11 от Закона за правната помощ (ЗПП) урежда постановяването на решения за откази за заплащане на правна помощ, но единствено при констатирана недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ. Поддържа становище, че представените към касационната жалба Общи процедурни правила за отчитане, проверка, оценка и контрол на предоставената правна помощ, приети на заседание на НБПП, както и нормата на чл. 17, т. 1 и т. 9 от ЗПП дават правомощия на председателя на бюрото да издаде процесния отказ за изплащане на възнаграждение. Заявява, че жалбата срещу оспорвания административен акт е преждевременна, тъй като адвокатът е имал възможност да поиска възстановяване на срока по реда на чл. 38, ал. 4, изр. трето от ЗПП.Иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответната страна К. Д. Д. оспорва касационната жалба и развива подробни съображения в писмена форма. Претендира присъждането на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да обяви нищожността на отказ за изплащане на адвокатско възнаграждение на К. Д. Д. по отчет № 45/2025 г., обективиран в писмо с изх. № 25-202-157/17.02.2025 г. на председателя на НБПП, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен административен орган, който не е овластен с правомощието да отказва плащане по подаден при условията на чл. 38 от ЗПП адвокатски отчет. Съобразил е, че нито в закона, нито в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, в това число Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), е предвидено правомощие на председателя на НБПП еднолично да отказва заплащането на правна помощ, в частност, както в случая, да връща представен отчет, с отказ за плащане. Според съда анализът на нормативна уредба и на чл. 8, т. 11 от ЗПП и чл. 7, ал. 2 от НЗПП налага извод, че компетентен орган да приеме решение за отказ за плащане, при наличие на основанията за това, е само НБПП, включително в хипотеза, като разглежданата по настоящото дело, когато отчетът е подаден извън определения в разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗПП срок. В допълнение е отбелязал, че този му извод не се разколебава от предвидените в изр. второ и трето на чл. 38, ал. 4 от ЗПП възможност за адвоката да поиска възстановяване на срока. По така изложените съображения и като е взел предвид, че плащането е отказано единствено по обективираното в атакуваното писмо волеизявление на председателя на НБПБ, съдът е счел, че отказът, като издаден от некомпетентен орган, следва да бъде прогласен за нищожен. На основание чл.173, ал.2 АПК съдът е изпратил преписката за произнасяне на компетентния орган НБПП за приемане на решение за плащане или отказ от плащане на адвокатско възнаграждение орган. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират със събрания доказателствен материал и същите не се оспорват от страните. Спорът по делото е относно приложението на материалния закон и е свързан с това кой е компетентният орган да издаде отказ за изплащане на адвокатско възнаграждение по представения отчет № 45/2025 г. от К. Д. Д.. Неоснователна е защитната теза на касатора, че първоначалната жалбата на Д. срещу процесния отказ е преждевременна, доколкото той разполага с възможност да поиска възстановяване на срока по реда на чл. 38, ал. 4, изр. второ и трето от ЗПП. Искането по реда на посочените разпоредби представлява процесуален способ за защита, при която пропускането на срока се дължи на особени обстоятелства, които адвокатът не е могъл да предвиди и за чието настъпване не носи отговорност. При това, сезирането на НБПП по посочения ред предполага признание, че срокът действително е пропуснат, каквото искателят може да не желае да направи. Тоест, несъстоятелно е да се приеме, че Д. следва да търси закрила по описания процесуален ред, преди да има възможност да оспори по съдебен ред отказ да му се изплати възнаграждение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правомощието за издаване на процесния индивидуален административен акт е на НБПП. Анализът на разпоредбите на чл. 8, т.11 от ЗПП показва, че същата урежда компетентност за този колективен орган да „приема решения за отказ за заплащане на правна помощ или за възстановяване на получено възнаграждение при констатирана недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай“. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че тази разпоредба касае единствено откази при констатирана недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ, какъвто конкретният случай не е. Систематичното и граматическо тълкуване обаче налагат друго разбиране. На първо място следва да бъде съобразено, че нормата на чл. 17, т. 10 от ЗПП, на която се позовава касатора като обуславяща компетентността на председателя на НБПП да издаде процесния отказ, всъщност не съдържа изрично такова овластяване. Правомощието на посочения орган да определя размера на адвокатските възнаграждения по реда на наредбата по чл. 37, ал. 1 от ЗПП, не може да се приравни смислово на възможност за него да издава откази за изплащане на възнаграждение. Тези волеизявления носят различни правни последици, поради което е необосновано отказите да бъдат възприемани и приравнявани на правни действия по определяне на възнаграждение. На следващо място е необходимо да се разгледа нормата на чл. 37 от ЗПП, чието систематично място е в началото на Глава седма от ЗПП, именувана „Заплащане на правната помощ“. В ал. 1 на посочената разпоредба е регламентиран общо начина на заплащане на този вид финансирано от държавата правно съдействие, чрез препращане към регламентацията в НЗПП. В ал. 2 на чл. 37 от ЗПП е предвидено, че за недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ и при непредставяне на отчет в срока по чл. 38, ал. 4, независимо от други санкции, адвокатът не получава възнаграждение по конкретния случай. В последната трета алинея на чл. 37 от ЗПП е установено правилото, че когато адвокатът е получил възнаграждение, при установена недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ, той връща вече платеното адвокатско възнаграждение въз основа на решение на председателя на НБПП. От друга страна, в чл. 17 от ЗПП, кдйто урежда правомощията на едноличния орган – председател на НБПП, в т. 9 и т. 10 са направени изрични препратки към чл. 37, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ЗПП, но не и такава към ал. 2 от същата норма. Следователно законодателят не е имал за цел да вмени на едноличния орган да издава актовете по изпълнение на последната посочената разпоредба. От така изложеното следва извод, че при тълкуване на чл. 8, т. 11 от ЗПП, във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПП, следва да се приеме, че първата разпоредба урежда компетентност именно на колективния орган – НБПП, а не на неговия председател, да издава решения за отказ за изплащане на правна помощ, както при недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ, така и при непредставяне на отчет в срока по чл. 38, ал. 4 от ЗПП. Напълно основателно в тази връзка е и позоваването от страна на първоинстанционния съд на нормата на чл. 7, ал. 2 от НЗПП, където също е предвидено, че отказът за плащане е в сферата на правомощия на колективния орган. Несподелимо е възражението на касатора, че председателят на НБПП черпи правомощия за издаване на процесния отказ въз основа на приетите Общи процедурни правила за отчитане, проверка, оценка и контрол на предоставената правна помощ, препис от които е представен като доказателство с касационната жалба. От една страна, касаторът, макар да твърди, че тези правила са приети с решение на заседание на колективния орган от 06.06.2023 г., всъщност по делото няма такива данни. Върху самите правила има единствено подпис на утвърдилия ги председател. От друга страна, дори действително да е налице такова решение на НБПП, законът не предвижда изрична възможност за колективния орган да делегира правомощията си по чл. 8, т. 11 от ЗПП, поради което подобно действие би било незаконосъобразно и също няма как да обоснове компетентност на председателя в настоящия случай. По тези съображения изводът на АС – Благоевград за отсъствие на материална компетентност на председателя на НБПП да издаде процесния административен акт е правилен, тъй като е постановен в съответствие с приложимото материално право. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на ответната страна по делото за присъждане на направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 евро за адвокатско възнаграждение. Не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, което отговаря на ориентировъчния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и предвид фактическата и правна сложност на делото. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение