Определение № 60396 от 15.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от А. Г. Г. от [населено място] против въззивно определение № 185 от 11.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 222 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пазарджик в частта, с която е отменено определение № 479 от 11.02.2019г. по гр.д.№ 4224/2018г.на РС Пазарджик в частта, с която е оставено без уважение искането на ЧСИ С. за допълване на постановения акт- определение № 3442 от 19.12.2018г. в частта му за разноските и вместо това е постановено друго, с което е осъден А. Г. Г. да заплати на ЧСИ С. направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Счита така постановеният акт за неправилен и желае да бъде отменен, а искането за присъждане на разноски отхвърлено. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ЧСИ С., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който оспорва както нейната допустимост, пред вид изчерпване на реда за обжалване, така и основателността й. Счита, че доколкото не може да се направи извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, на него му се дължат разноски и при прекратяване на производството по делото, съгласно нормата на чл.78, ал.4 ГПК. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за недопустима по следните съображения: А. Г. Г. е предявил срещу ЧСИ С. иск за обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно поведение, с правно основание чл.441 ГПК, който е с цена на иска 331.75лв. Поради направен от ищеца отказ от иска след изготвяне на отговор от ответната страна, производството по делото е прекратено с определение № 3442 от 19.12.2018г. Последвала е молба от ответника за присъждане на направените разноски, която е оставена без уважена с определение № 479 от 11.02.2019г. по гр.д.№ 4224/2018г.на РС Пазарджик. Последвала е частна жалба от ответника ЧСИ С., която е уважена със сега обжалваното определение на ОС Пазарджик с № 185 от 11.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 222/2019г. като е отменено определението на РС Пазарджик и вместо това е постановено друго, с което са присъдени установените като реално направени разноски в размер на 300лв. Така постановеният въззивен акт е окончателен и с него е изчерпана процедурата по обжалване на постановения акт в частта за разноските. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая пред вид цената на предявения иск /по чл.441 ГПК, която е под 5 000лв./, ако беше постановен въззивен акт, същия не би подлежал на касационно обжалване /чл.280, ал.3, изр.1 ГПК/. Но това основание и пред вид цитираната разпоредба на чл.248, ал.3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване и постановения въззивен акт досежно присъдените разноски. Подадената от А. Г. Г. от [населено място] частна касационна жалба срещу въззивно определение № 185 от 11.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 222 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пазарджик се явява недопустима и образуваното по нея производство следва бъде прекратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд