Решение № 12288 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2015 г.

Решение № 12288 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, Георги Живков Арнаудов и по касационна жалба на Величко Антонов Апостолов, частен съдебен изпълнител (ЧСИ), гр. Пловдив, против решение № 376/25.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2937/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на Величко Антонов Апостолов и основателност на жалбата на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са основателни. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Величко Антонов Апостолов, ЧСИ, гр. Пловдив против ревизионен акт (РА) № 161300535/29.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 931/30.08.2013 г. на зам. директора на дирекция "ОДОП", гр. Пловдив, с който в обжалваната част на жалбоподателя са установени допълнителни публични задължения - допълнително начислен ДДС в размер на 80494.21 лв. Съдът е изменил РА като е намалил допълнително начисления ДДС от 80494.21 лв. на 17866.66 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд е извършил преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията по приетите основна и две допълнителни съдебно счетоводни експертизи, взел е предвид доводите и възраженията на страните, но е достигнал до неверни правни изводи. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили неправилното приложение на материалния закон. Производството е по чл. 122 - 124а ДОПК - ревизия при особени случаи. Спорът между страните е за начина на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК. Тази ревизия представлява изключение от общите правила за установяване на данъчната основа и съответното данъчно задължение, които само в определна степен се доближават до действителните такива, т.е. до тези, които биха били определени, ако не е налице някое от основанията на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Правилен е изводът на решаващия съд, че неминуемо, така определената облагаема основа ще се различава в една или друга степен от обективно осъществения фактически състав, но това е резултат от противоправното поведение на задълженото лице. В същото преме задълженото лице разполага с процесуалната възможност, в хода на производството по обжалване на РА да опровергае истинността на фактическите констатации като докаже, че размерът на облагаемата данъчна основа е друг, а не приетия от ревизиращия орган, което определя и съответната доказателствена тежест. Не се спори, че са налице данни за укрити доходи или приходи (чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК), че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгл. ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчното облагане (чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК). Настоящата инстанция споделя довода на касатора административен орган, че определената от вещото лице и възприета от съда данъчна основа е изградена въз основа на откъслечни и несистематизирани данни. Вещото лице е заявило, че е включило в облагането само приключените дела. Съдът, в решението си, е изложил, че ССчЕ е прегледала чрез репрезентативен преглед петдесет броя свършени изпълнителни дела, на база на което е изготвено заключението. Това означава, че от данъчната основа са изключени всички доставки на услуги, които ЧСИ е извършил и за които е получил авансово плащане, но изпълнителното дело все още е висящо. Дали делото е висящо или приключило няма значение относно датата на възникването на данъчното събитие, респ. получените авансови плащания, за които е следвало да се начисли ДДС. Данъкът, съгл. чл. 25, ал. 4 ЗДДС при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изкл. на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Събирането на суми от длъжници е данъчно събитие по доставки с периодично изпълнение и възниква на датата, на която уговореното плащане е станало дължимо, т.е. на датата на падежа на плащането с оглед отчислени такси и разноски, визирани в ЗЧСИ. Съгл. чл. 25, ал. 6 ЗДДС, когато преди да е възникналото данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането и възниква задължение за ревизираното лице да го начисли. Относими в тази връзка са и разпоредбите в ЗЧСИ - чл. 80 от закона, според които за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2 се внася авансово. Воден от тези съображения настоящият съд не може да сподели изводите на решаващия съд, че едва с разпределението на сумите по изпълнителното дело може да се приеме, че е налице данъчно събитие, за което се дължи и начисляване на съответния ДДС. В този смисъл решението на АС Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - игнорирани и неправилно приложени са разпоредбите на ЗДДС, уреждащи датата на данъчното събитие. От данъчната основа неоснователно са изключени част от доставки, подлежащи на облагане. В този смисъл не е опровергана законовата презумпция от чл. 124, ал. 2 ДОПК от заключението на ССчЕ, тъй като не са изяснени факти и обстоятелства, релевантни за определяне на данъчната основа. Респективно, с възприемането от решаващия съд на изводите на вещото лице не е постигната целта на задължителния анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, т.е. да се определи облагаема основа, която във възможно най-голяма степен да съответства на реалната такава, ако не биха били налице обстоятелствата по ал. 1. Като е възприел заключението на ССчЕ решаващият съд е постановил неправилно решение и в частта, с която е потвърден РА. Воден от изложеното настоящият съд намира жалбите за основателни. При изследване на установеността на релевантните и спорни между страните обстоятелства и факти, съдът не е обсъдил и преценил доказателствата по делото в съвкупност и взаимна връзка, което е довело до формиране на фактически изводи, несъответни на приетите правни изводи. Съдът по същество е възприел възраженията на жалбоподателя Апостолов, като се е позовал на заключението на експертизата. Последната е приета от съда без да е обсъдена съвместно с другите доказателства. Заключението на ССЕ е само едно от възможните доказателствени средства, на разположение на съда, за преценка законосъобразността на оспорения РА, но не може да бъде единствено. Съдът не е изложил аргументи, основани на анализ на доказателствата. Поради това следва да се приеме, че решението на АС е неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с неизясняване на фактите от значение за спора и необсъждане на доказателствата. Това е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Решението следва да се отмени и при забраната за нови фактически установявания следва да се върне за ново произнасяне по същество от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се назначи и нова ССчЕ, която да изследва всички парични потоци за ревизирания период, вкл. несвършените дела на ЧСИ, със значение за определяне на данъчната основа. Несъстоятелни са доводите на касатора ЧСИ, че за него не е налице задължение за водене на счетоводство, тъй като той е физическо лице, упражняващо свободна професия, поради което не следва да прилага разпоредбите на ЗСч и не следва да създава счетоводни регистри. Такова задължение е вменено в чл. 28 ЗЧСИ, което предполага формата и организацията на счетоводното отчитане да е съобразена с изискванията на ЗСч, който урежда тази материя. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав