Определение № 9207 от 25.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2024 г.

Производството е по чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Поморие срещу определение № 4816 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1007/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Иска отмяната му с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3. Ответникът по частната жалба „Хоризонт“ АД, гр. Поморие, чрез адвокат Стойков в писмен отговор взема становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. С оспореното определение, в производство по чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), Административен съд – Бургас е спрял предварителното изпълнение на заповед № РД -16-1109 от 17.06.2024 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено да се премахне преместваем обект „слънцезащитно съоръжение“ реализиран в урегулиран поземлен имот VІІІ, кв. 64 по регулационния план на гр. Поморие (ПИ 57491.502.156 по КККР на гр. Поморие) до приключване на производството по оспорването с влязъл в сила съдебен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл.166, ал.4 във вр. ал.2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Така постановеното определението е недопустимо. Искането за спиране на предварителното изпълнение на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу ефекта, който предварителното изпълнение има върху субективното право, чиято защита се търси в съда чрез оспорването му. Правната възможност съдът да спре допуснатото предварително изпълнение е именно, за да не се накърнят непропорционално права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни и трудно поправими вреди. Видно от представения пред настоящата инстанция Протокол № 04 от 26.06.2024 г. за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение, заповед № РД-16-1109 от 17.06.2024 г. на кмета на община Поморие е изпълнена, като строежът в ПИ 57491.502.156 по КККР на гр. Поморие е премахнат. При тези данни, съобразно дължимата се по чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК служебна проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция намира, че са налице нововъзникнали факти от значение за правото на жалба, препятстващи развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Към датата на постановяване на обжалваното определение допуснатото по закон предварително изпълнение не е било осъществено, поради което искането за спиране на изпълнението не е било лишено от предмет и за искателя е бил налице правен интерес от искането за спиране на изпълнението на акта. В рамките на висящността на спора пред касационната инстанция правният интерес на първоинстанционния жалбоподател от спиране изпълнението на акта на кмета на община Поморие е отпаднал, което основава недопустимост на съдебния контрол. Последващото отпадане на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство изключва задължението на съда да се произнесе с акт по съществото на спора. Поради изложените съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено, и вместо него са постанови съдебен акт, с който искането се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение