Определение № 4498 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 268/2026 г.

ВАСПето отделение23.04.2026 г.докладчик Елка Атанасова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 38916/22.11.2025г. постановено по адм.д. № 7971/2025г. на Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Л. Б., подадена чрез адв. М. Калчева, срещу определение № 38916/22.11.2025г. постановено по адм.д. № 7971/2025г. на Административен съд София – град ( АССГ). Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е установил същността на заявлението до органа, а именно да се предостави информация на основание чл.54 от Закона за защита на личните данни ( ЗЗЛД) за срока за съхранение и основанието за обработване на личните данни по всяка отделна полицейска регистрация, каквато не му е предоставена. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда,. Алтернативно се прави искане за прекратяване на производството по делото, поради издаването на Решение рег. № 328605-231/16.10.2025 г. от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в Министерство на вътрешните работи, което обосновава отпадане на интереса му от обжалване на Решение № 328605-163/10.07.2025г. на същия орган, с което се заличават от всички регистри личните данни на Л. Л. Б.. Ответникът по частната жалба не представя становище. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ, на основание чл.159 т.4 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Л. Л. Б. срещу решение рег. № 328605-163/10.07.2025 г., издадено от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ ( ГДНП) в Министерство на вътрешните работи, с което е допълнено решение рег. № 328605-162/21.11.2024 г. и прекратил съдебното производство по адм. дело № 7971/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, като осъдил жалбоподателя да заплати на ответника в производството юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че със заявление рег. № 8205-31/16.10.2024 г. Л. Л. Б. е поискал да му се предостави информация по чл. 54 от ЗЗЛД в систематизиран вид относно обработваните в автоматизирани и неавтоматизирани документални фондове на МВР данни, в това число, но не само за извършени полицейски регистрации, с посочване на данните по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация за него, както и му се осигури достъп до всички данни във вида, в който се съхраняват. С решение рег. № 328605-162, екз. № 2 от 21.11.2024 г. на директора на ГДНПе предоставен достъп на Л. Л. Б. да личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, като са отразени 22 бр. регистрации, в които е отразено в какво качество е регистриран, номера на заявителския материал или полицейската регистрация, мястото на регистрацията, деянието, за което се обработва информацията. С искане вх. № 328605-92 от 23.04.2025 г. Л. Л. Б. е поискал да се допълни решение рег. № 328605-162, екз. № 2 от 21.11.2024 г. на директора на ГДНП, тъй като в него не е посочено правното основание за обработване на данните и срокът, за който ще се обработват. С решение рег. № 328605-163, екз. № 1 от 10.07.2025 г., предмет на обжалване в производството пред АССГ, директорът на ГДНП, на основание чл. 62, ал. 1 от АПК, чл. 29, ал. 1 от ЗМВР е допълнил диспозитива на решение рег. № 328605-162 от 21.11.2024 г. като е отразил правното основание, въз основа на което се обработват личните данни и регламентацията относно сроковете за съхранението им. С оглед това съдържание на оспореното решение АССГ приел, че то не представлява отказ – нито изричен, нито мълчалив по подаденото искане от жалбоподателя, още повече, че с оглед чл. 62, ал. 1, изр. първо от АПК, преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта, с който е и предоставена исканата информация, до която заявителят имал осигурен достъп. По тези съображения АССГ приел, че не е налице правен интерес от оспорването – има уважено искане на заявителя и не се засягат по негативен начин правата на заявителя. Съдът е посочил и, че с последващо решение № 328605-231 от 16.10.2025 г. на директора на ГДНП са изтрити всички лични данни на жалбоподателя по 22 регистрации в информационните фондове на МВР. Определението е правилно. Правилно и с оглед на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че обжалваното решение за допълване на решение рег. № 328605-162, екз. № 2 от 21.11.2024 г. на директора на ГДНП не представлява отказ, а е благоприятен за жалбоподателя административен акт, тъй като с него се уважава искането му за допълване с посочване на правното основание и срока на съхранение на обработваните данни. Твърденията в частната жалба за неизпълнение на задължението за предоставяне на информацията по чл.54 ал.2 т.2 от ЗЗЛД с препращането към приложимата Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, са неоснователни. С Решение № 328605-162/21.11.2024г. на директора на ГДНП на частния жалбоподател е бил предоставен достъп до обработваните му лични данни в информационните фондове на МВР, като сроковете за съхранението им, в зависимост от данните, ясно са посочени в инструкцията. По изложените съображения с обжалваното определение правилно е прието, че поради липсата на правен интерес жалбата на Л. Л. Б. срещу решение рег. № 328605-163/10.07.2025 г. на директора на ГДНП следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.159 т.4 от АПК. Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

12