Решение № 5005 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 168/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. Х. с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Т. Илиев, срещу решение № 38388/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11388/2024 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 10967/22.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени като незаконосъобразно решението на председателя на ДАБ. Направен е извод, че решението е необосновано, тъй като съдът не е отразил всички релевантни за делото факти и обстоятелства. На първо място счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че спрямо касационния жалбоподател липсват предпоставките на чл. 8 ЗУБ. Посочва, че преценката на съдът противоречи с нормативната уредба на ЗУБ и с международното право. Пояснява, че г-н А. се позовава на страх от преследване, тъй като подлежи на мобилизиране за военна служба в силите за сигурност на Сирийската арабска република, като при отказ е застрашен от налагане на наказание. Твърди, че отклоняването от военна служба представлява действие на преследване попадащо сред основанията за предоставяне на убежище. Уточнява, че не е постъпвала и не е обсъждана информация, която да сочи как стои въпросът с отбиването на военната служба в Сирийската арабска република след падане на режима на Б. А. през месец декември 2024 г., нито дали отзоваването за такава служба евентуално би предполагала извършване на посочените престъпления с оглед характера на конфликта в Сирия. На следващо място счита, че неправилно съдът е приел, че в процесния случай липсват предпоставките на чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ и подчертава, че основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ изобщо не са обсъдени от него. Счита, че мотивите на съда де факто не се основават на всички налични данни, а само на конкретно подбрани от него такива, които да подкрепят формално субективното му виждане. Възразява, че справките, изготвени от ответника по касация ДАБ, не следва да се приемат безкритично и че те не представляват сами по себе си документи, които имат материална доказателствена сила, а обективират единствено факти и обстоятелства, почерпени от различни информационни източници. Прави довод, че авторите на тези справки не са преки свидетели на обстоятелствата, които отразяват, а единствено издирват и преписват информация, публикувана на друго място. Твърди, че по делото е приета като писмено доказателство позицията относно връщането в Сирия на ВКБООН от 16.12.2024 г., но същата не е намерила отражение в мотивите на съдебния акт. По повод на това цитира информация, данни и заключения от предоставената позиция на ВКБООН. Изложени са доводи, че новата обществено-политическа обстановка в страната не е факт довел до подобряване на ситуацията със сигурността там. Ответникът по касационната жалба – Председателя на ДАБ, редовно призован, представляван от юрисконсулт Хичовски в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд потвърдено. В проведеното заседание представя един брой писмено доказтелство - справки вх. МД-02-22/23.01.2026 година. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АССГ е образувано производство по жалбата на И. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед съвкупната преценка на данните от приобщените доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, както и справки вх. № ЦУ-1850/27.08.2024 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия и справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г., но и справка с вх. № МД-02-20/14.01.2025 г. съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България. Пред административния орган интервюираният декларира, че е напуснал държавата си по произход на 02.07.2024 г., преминавайки нелегално границата с Турция. Останал е за около 20 дни там и с помощта на трафикант е влязъл на територията на България с намерение да стигне до Германия. Задържан е от органите на МВР в гр. София. Заявил е, че до този момент не е напускал държавата си по произход и за първи път подава молба за закрила в България. Посочил е, че не е служил в армията, въпреки че е получил повиквателна през 2020 г., на която не се е отзовал. Уточнил е, че е живял през по-голямата част от живота си в родния си град Саламие, област Хама, а последните 10 години преди да напусне Сирия са се преместили в гр. Ракка, в близост до Халеб и Дейр ал Зор заради военните действия. Посочил е, че е [етническа принадлежност], но е отрекъл да е член на религиозна организация или общност, включително секта, както и да е имал проблеми заради изповядваната религия или заради националността си. Чуждият гражданин е заявил, че не е членувал във въоръжени групировки. Категорично е отрекъл да е бил арестуван, съден, осъждан в държавата си по произход, както и да е членувал в политическа партия или организация. Посочил е, че е учил до първи клас и по професия е строител. Като причина за напускане държавата си по произход И. Х. е заявил несигурната обстановка и нежеланието да служи в армията. Отрекъл е лично той да е имал проблеми с официалната власт. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 10967/22.10.2024 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В обжалваното решение, обсъждайки всички писмени доказателства, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, в контекста на настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Б. Асад, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт. Решението е правилно. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (ЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщената по делото справка относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" (тоест хуманитарен статут). Неоснователни са твърденията, че решението е необосновано, тъй като съдът не е отразил всички релевантни за делото факти и обстоятелства с оглед изискванията за предоставяне на международна закрила. И административният орган и решаващият съд са установили и изследвали изцяло фактическата обстановка, както и бежанската история на молителя – такава, каквато тя е заявена от него в проведеното интервю, както и личното му положение с оглед поисканата закрила. Всички факти и обстоятелства в издадените актове са взети в предвид, те са разгледани и анализирани детайлно, подробно са обсъдени. По тях и по изложената с тях фактическа обстановка съдът в мотивите на решението си изрично и пълно се е произнесъл, без да пропусне нито едно обстоятелство или твърдение. Не отговарящо на действителността е твърдението, че преценката на съдът противоречи с нормативната уредба на ЗУБ и с международното право. Напротив, видно от мотивите на постановения съдебен акт е, че той изцяло е съобразен и в него са приложени относимите и действащи нормативни разпоредби, уреждащи предоставянето на международно закрила в националното законодателство и по специално в цитирания ЗУБ, но е съобразена и международната правна уредба и европейската съдебна практика изразени в чл. 15 б. «в» от Директива 2004/83/ЕО дадено с решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и тълкувателно решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12. Пояснено е в касационната жалба, че г-н А. се позовава на страх от преследване, тъй като подлежи на мобилизиране за военна служба в силите за сигурност на Сирийската арабска република, като при отказ е застрашен от налагане на наказание. Изразено е твърдение, че отклоняването от военна служба представлява действие на преследване попадащо сред основанията за предоставяне на убежище. Уточнява се, че не е постъпвала и не е обсъждана информация, която да сочи как стои въпросът с отбиването на военната служба в Сирийската арабска република след падане на режима на Б. Асад през месец декември 2024 г., нито дали отзоваването за такава служба евентуално би предполагала извършване на посочените престъпления с оглед характера на конфликта в Сирия. Тези доводи и твърдения са неоснователни и неверни. Установено е по делото, че И. А. Х. не е служил в армията, той твърди в проведеното интервю, че е получавал призовка през 2020 г., на която не се е отзовал. Към приобщените по делото доказателства няма приложена призовка за явяване на военна служба и този факт остава недоказан и непотвърден. Още повече, че ако и да е получил действително такава призовка, то това се е случило по данни през 2020 г., което е обстоятелство е много отдалечено във времето и след което са настъпили много промени в управлението на Сирия и в обществено – политическата обстановка там. Нежеланието за редовна военна служба не е сред предпоставките за получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съществува и възможност за освобождаване от военна служба, а и от представената пред настоящата съдебна инстанция справка с вх. № МД-02-22/23.01.2026 г. се установява, че „Хаят Тахрир ал Шам“ е обявила обща амнистия за войниците от сирийската армия и премахване на наборната военна служба. С оглед на което е невярно твърдението, че не е постъпвала и не е обсъждана информация, която да сочи как стои въпросът с отбиването на военната служба в Сирийската арабска република след падане на режима на Б. Асад през месец декември 2024 г., нито дали отзоваването за такава служба евентуално би предполагала извършване на посочените престъпления с оглед характера на конфликта в Сирия. В цитираната справка въпросите за военната служба и амнистията след падането на режима на предишния президент са изрично изследвани, коментирани и анализирани. Неправилно е възражението, че основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ изобщо не са обсъдени от решаващия съд. В мотивите на решението има произнасяне по предпоставките визирани в чл. 9 от ЗУБ, макар и съдът да е обърнал по – голямо внимание и детайлизиране на тези визирани в чл. 9, т. 3, но това само по – себе си не е порок на съдебния акт. В касационната жалба е обективирано възражение, че справките, изготвени от ответника по касация ДАБ, не следва да се приемат безкритично и че те не представляват сами по себе си документи, които имат материална доказателствена сила, а обективират единствено факти и обстоятелства почерпени от различни информационни източници. Направен е и довод, че авторите на тези справки не са преки свидетели на обстоятелствата, който отразяват, а единствено издирват и преписват информация публикувана на друго място. Изложено е още, че мотивите на съда де факто не се основават на всички налични данни, а само на конкретно подбрани от него такива, които да подкрепят формално субективното му виждане. Приобщените по делото справки вх. № ЦУ-1850/27.08.2024 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия, с справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г., но и справка с вх. № МД-02-20/14.01.2025 г. представляват официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, включително и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. Повечето от тези източници са международни и световно признати, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Поради което е видно, че мотивите на съда не се основават на конкретно подбрани от него данни, който обосновават едностранчиво дадена теза и гореизложените възражения са неоснователни. Със същата логика може да се твърди, че в жалбата са изложени тенденциозно само части от източници, който да насочват към формиране на определени изводи и тези. Видно е от постановените и административен акт и съдебен такъв, че в тях освен справките като източници на информация, данни за преценката за предоставяне на исканата закрила се съдържат и в бежанската история на молителя, неговото лично положение, както и проведеното с него интервю. Като те са съобразени помежду си и си кореспондират. Изложено е твърдение, че по делото е приета, като писмено доказателство позицията относно връщането в Сирия на ВКБООН от 16.12.2024 г., но същата не е намерила отражение в мотивите на съдебния акт. По повод на това цитира информация, данни и заключения от предоставената позиция на ВКБООН. Относно така предоставеното становище на ВКБООН следва де се съобрази актуалната съдебна практика на ВАС, според която, представените в съдебното производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия. Съгласно приложената пред съда справка след падането на режима на Б. Асад цялостната обстановка в Сирия се е нормализирала, като е посочена статистика относно завърнали се в Сирия сирийци, а също и на вътрешно разселени лица, които са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. Неоснователни са доводите, че новата обществено-политическа обстановка в страната не е факт довел до подобряване на ситуацията със сигурността там. Напротив по безспорен начин по делото е доказано в предвид актуалната обществено – политическа обстановка в Сирия, че хиляди сирийци се завръщат в родината си и че завръщането на кандидата за международна закрила в родината му не би довело да неблагоприятни последици за него, както и че той би могъл да води нормален начин на живот там. Тези изводи на съда се потвърждават и от факта, че членовете на неговото семейство, а по – точно неговите баща, майка и братята му живеят там, видно на зададените от съдебния състав въпросите на които той сам е отговорил в проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание на 19.02.2026 година. Хуманитарната и политическата криза не представляват основания за предоставяне на международна закрила и хуманитарен статут. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.