Определение № 8621 от 03.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11273/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176а АПК. Образувано е по искане на Г. К. Я., подадено чрез пълномощника му адв. М. Чилова, за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноските в общ размер от 1510,00 лева, които страната е направила в съдебното производство пред Административен съд – Кърджали. Ответникът - главният секретар на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез пълномощника юрк. Р. Аврамов, е представил отговор със становище за неоснователност на искането. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в законовия срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Г. К. Я. против решение № 1066 от 09.08.2024 г., постановено по административно дело № 145/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали. С постановеното от касационния съд решение, предявената жалба е уважена, като е отменено първоинстанционното решение и на осн. чл. 222, ал.1 АПК е отменен и оспореният административен акт – заповед № РД-15-063/01.04.2024 г., издадена от главния секретар на ДНСК. С касационната жалба е предявено искане за присъждане на разноските, сторени за всички съдебни инстанции, а в съдебно заседание пълномощникът на касатора е заявил претенция за присъждане на разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК, в който са включени сумите, платени за държавна такса в размер на 70лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. или разноски общо за 1270,00лв. С постановеното решение, касационната инстанция е присъдила в полза на искателя разноските в пълния им размер по приложения списък. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че искането, с което е сезиран е за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на техния размер, а не за допълване на решението в тази част, както неправилно е посочил искателят. Надлежно искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските би било налице в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе изобщо по претенцията на страната за разноски, каквато не е настоящата хипотеза. На следващо място, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 80 ГПК, приложима по препращане с разпоредбата на чл.144 АПК, съгласно която страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От една страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. От друга страна, този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, т.е. в списъка, страната е длъжна да посочи всички претендирани от нея разноски, в това число и разноските, извършени пред първостепенния съд, който е Административен съд – Кърджали в конкретния случай. След като с решението, чието изменение се иска е присъден пълният размер на разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, то не е налице основание за изменение на техния размер посредством увеличаване. Съдът няма ангажимент да сумира разноските по различни списъци, приложени по делото, а е длъжен да се съобрази със списъка, представен към момента на приключване на устните състезания в открито съдебно заседание, съответно – към произнасяне със съдебен акт. В този смисъл е приетото с т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Пропускът на страната да включи в списъка за разноски и тези, направени в първоинстанционното производство, не може да бъде вменен като пропуск на съда при присъждането им и води до неоснователност на искането по чл.248, ал.1 ГПК, респ. по чл.176а АПК /нов, обн. ДВ бр. 63/2025г., в сила от 05.08.2025г./. Предвид изложените мотиви, предявеното искане на Г. К. Я. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,